* * *

Девер се бори с мечка

Зажени се млад Стоян,
малък Стоянчо, за деверче калеса.
Стоянчо си в къщи отиде,
радостно се Стоянчо похвали:
- Мамо ле, стара майчице,
бате ме, мамо, калеса
далеч за булка да идем,
през девет села в десето.
Мама Стоянчо думаше:
- Седи, Стоянчо, не ходи.
Там има мечка кръвница,
който от там замине,
все го мечка изяжда.
Стоянчо майка си не слуша,
че стана Стоянчо, отиде
със сватове и кумове.
Като са нататък отивали,
мечка стръвница не излязла.
Когато се назад върнали,
като са булчета вземали,
по същия път се върнали.
На пътя мечка стръвница излязла,
всички са сватове избягали
и зетя с тях избягал.
Останала само булката
и деверчето й.
Те с мечката се словили да се борят,
борили се малко, не много,
три дни и три вечери.
На Стоянчо устата засъхна,
той на булчето думаше:
- Бульо ле, бульо Стоянце,
подай ми капка водица,
да си устата разквася.
Почуди се, помая се буля му,
отиде водица да вземе.
А, че са сълзи порони,
в нейна дясна ръчица
и на Стоянчо ги подаде.
Стоянчо като изпи сълзите
и си мечка издигна,
и я в земята удари,
и тогава я Стоянчо утрепа,
и се на сватбари провикна:
- Сбирайте се, сбирайте се
сватбари!
Сега ще да видиме,
на кому ще е булчето.
Доде са кай сватове обадят,
булчето се провикнало:
- Който мечката утрепа,
на него ще е булчето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016