* * *

Девер се бори с мечка

Заженил ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
от далеч булче ще вземе,
през девет села десето,
ала си няма деверче,
че за Никола проводи:
- Де да е Никола, да дойде,
младо деверче ще стане.
Никола иска да иде,
я мама му го не пуща:
- Там има мечка кръвница,
със едно мече кръвниче.
Мечката ще ви усети,
мечката ще ви изяде!
Никола мама не слуша,
отиде младо деверче
да води булка Тодорка,
Тодорка, тънка тополка.
Нататък като отадали,
мечката не ги усети,
като се назад върнали,
мечката ги усетила.
Като мечката ревеше,
планината се делеше,
със уста гора кършеше,
та си пътища трънеше.
Сия се сватба разбяга,
сама булчица остана
с младо деверче Никола,
че са се с мечка сборили,
три дни се деня борили,
три дни ми и три нощи.
Булче Никола продума:
- Драгино, драго Никола,
мечката ще ти навие,
мечката ще те изяде!
Никола були думаше:
- Не бой се, були, ни бой се,
аз ще на мечка навия.
Доде Никола издума
и мечка в земя удари
и си се виком провикна:
- Кумове, още сватове,
аз си мечка завалих.
И се сватбари върнали.
Стоян въз булче отиде.
Булче на Стоян думаше:
- Не ща те, не ща Стояне!
Ще взема драго Никола,
че ме от мечка отърва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016