* * *

Девер се бори с мечка

Стоян мама си думаше:
- Пет годин, мамо, шест годин,
пет съм кончета променил
за алтън бяла Тодорка,
Тодорка, тънка ополка...
Сега ме, мамо, мен викат
младо деверче да стана
на чичовото момченце.
Мама Стояне думаше:
- Тука стой, синко Стояне,
не ходи, мама, не ходи,
че там го казват лошаво,
лошаво, не е хубаво -
тамо си птичка не хвърка,
дилки ли челяк да мине,
там има мечка стръвница
със малко мече стръвниче.
За тебе е, синко, лошаво,
лошаво - ще те погуби!
Стоян мама си не слуша,
че стана Стоян, отиде
младо деверче да стане
на чичово си момченце.
Като нататък ходеше,
нийде си нищо не видя.
Вдигнали сватба голяма,
Стоян тъпанари думаше:
- Полека свирки свирете,
полека тъпани удрете,
че тука има стръвница,
стръвница мечка кръвница
със малко мече стръвниче!...
Таман си Стоян издума,
и мечката се показа -
мечката, мечка стръвница
със малко мече стръвниче.
Като се мечка потърси -
синката гора разлюля;
като си мечка зарева -
синката гора затрещя!
Сватбари мечка като видяха,
синки до един побягнаха,
саде си Стоян остана
съл алтън бяла Тодорка,
Тодорка, тънка тополка...
Стоян от конче си слезе,
на Тодорка го подаде,
със мечката се улови.
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016