* * *

Девер се бори с мечка

Зачула ми ся е мечка стръвница,
мечка стръвница и кръвница
у Бузлаганската кория.
Девет е пъта запряла
и девет тежки керване
на Росен ми камен мост.
Димо си сватба заправи,
много ми, малко калеса,
от девет села сватове,
от десето ми кумове.
Калеса Стояна младо деверче
и сватба ся е събрала,
че за булка тръгнали.
Вървели, що ся вървели,
минали гора зелена,
настали поле шероко,
че си мечка не угадила,
че си взели булката
и назад ся с булка върнали.
Вървели, що ся вървели,
минали поле шероко,
настали гора зелена.
Дор сред гората отишли,
че ги мечка угадила.
Кога мечка ревеше,
синьо небе тънтеше,
дето мечката вървеше,
гьста гора трошеше
и черна земя раздяляше;
Дето мечката ехтеше,
на гората листето падаше.
Че ся мало и голямо уплаши
и ся всички сватбари избягали,
туку булката остана
и Стоян младо деверче.
Мечка Стояну думаше:
- Стояне, младо деверче,
хай да ся двама борба борим?
Стоян си тогава наметна капистри
на бивол чамбука, заби байрак
в земята, запретна бели ръкави,
че ся с мечка улови.
Малко ся, много борили,
три дни ми и три вечера,
булка под було продума:
- Драгинко бре, Стояне,
стига се бори, драгинко -
нето се мечка заваля,
нето се ти умаряш,
бели си меса окъса
в черни си кърви потанал.
Стоян буле си думаше:
- Буле ле, буле, Димовице,
подай ми, буле, водица,
колкото, буле в лъжица,
да си устата изквася,
да си сърцето разхладя.
И тя му водица подала,
водица колко в лъжица,
та си устата разкваси
и си сърцето разхлади.
Тогова си мечка улови,
та я над главата издигна,
в черна я земя удари,
триж по девет педи
и я в черна земя наби,
та че си байрак пое
и биволи чамбура,
и си сватба поведе,
с мядна свирка засвири,
свирка свири и говори:
- Батю ле, батю Димо,
я излез и сватба поеми
и булката си прибери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016