* * *

Девер се бори с мечка

Зажени се млад Богдан
през девет села у десето,
през девет гори зелени,
през девет води студени.
Калесал младо деверче,
младо деверче Стояна.
Мама Стояну думаше:
- Не ходи, синко, тука стой -
там има мечка кръвница!
Стоян майка си не слуша,
най-тръгна Стоян да иде.
Кат нататък отивали,
вишни и череши цъфтели,
и чумиците класели.
Мечката била лехуса,
не можла да ги усети.
Като се назад върнали -
мечка сватбари зачула,
със уста клони чупеше,
с крака камъни събира,
та си пътя затрънила.
Сватбари мечка видели -
всичките са се пръснали,
само си булка останала
с Стояна, младо деверче.
Че се мечка и Стоян хванали
борба да се борят.
Борили се малко, не млого,
до три ми дни и три нощи -
нито деверче надвило,
нито си мечка надвила.
Тогаз си булка продума:
- Стояне, младо деверче,
мене ми вече додея
три дни под було да седя -
ако си мечка надвиеш,
булка за тебе ще бъде!
Стоян се люто разсърди,
мечката у земя удари -
като си мечка изрева,
Стара планина проехтя!
Че си взе Стоян булката
и си я у тях заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016