* * *

Девер се бори с мечка

Зажени се Вълко,
посгоди се Вълко, (2)
че калеса Вълко,
рода и нерода,
съде не калеса
сестряна си синка,
съде ни калеса (2)
грозничък Иванчо.
Иванчо мами дума:
- Мамо, мила мамо,
вуйчо ни се жени,
вуйчо, мамо, Вълко,
всичките калесал,
мене не калесал.
Мама Иванчо, дума:
- Синко Иванчо, Иванчо,
добър юнак, синко,
не калесан ходи,
нито как харесан,
нито как калесан.
Иванчо мами дума:
- Мамо, милна мамо,
моята премяна
мъничкото кюркчи,
от девет мечи кожи;
мънинката шапка
от три вълчи кожи.
Аз да се пременя,
на сватба ш'та ида.
Че се Иванчо премени,
на сватба отиде,
най-подир вървеше,
сватба да не сгрози.
Вълко годеника
напреде вървеше,
сватбата водеше.
Та че са отишли
в Котленово село
за мома котленка.
Котленци омразни,
тий булка ни дават,
тий са поставили
една малка чаша,
дето бере, холам,
девет оки мяра
със вино червено
и се спровикнаха:
- Кой ще да й, холам,
юнак над юнаци,
чаша да поеми,
виното да изпий,
тугива щ' им дадем
Вълком годеница.
Вълко годенико
напреде вървеше,
назад се изстъпи
и се изпровикна:
- Я къде я, холам,
грозничък Иванчо,
напред и да излезе,
чаша да поеме,
виното да изпий.
Иванчо напреде излезе
и се изпровикна:
- Тука съм, Вълко ле,
тука съм, вуйчо ле,
чаша да поема,
виното да изпия,
клета му й душата,
клета и проклета,
дето поставили
тая малка чаша,
уста не намокря,
гърло не разквася.
Котленци омразни
пак булка не дават.
Че тий са извели
мечка стръвница,
стръвница кръвница
и се изпровикнаха:
- Кой ще да е, холам,
юнак над юнаци
с мечка да се сбори,
на мечка да надвий,
тугива ще им дадем
Вълком годеница.
Грозничък Иванчо
напреде излезе
и се изпровикна:
- Тука съм, мечке ле,
тука съм, стръвнице,
стръвнице, кръвнице.
Мечка Иванчо дума:
- Ти ли си, Иванчо,
Иванчо пехливанино,
девет съм момка изяла
и ти десетия.
Иванчо мечки дума:
- Девет съм мечки одрал
и ти десетата.
Че са се уловили,
словили, борили
три дни и три нощи.
Дето мечка хване,
синьо месо става;
дето Иванчо хване,
месо с кокали вадеше,
на гарвани хвърля.
Доде мечка изреве,
Иванчо кожа й одра,
на рамо га метна.
Котленци омразни
пак булка не дават,
че тий са извели
дор три годеници,
трите еднолики,
трите едноноски
и се изпровикнаха:
- Кой ще да е, холам,
юнак над юнаци
да си познае
Вълком годеница?
Грозничък Иванчо
напреде излезе
и се изпровикна:
- Коят жа да й, холам,
Вълком годеница
напред да излезе,
ръка да ми целуне,
ръка и коляно,
ако ж да не излези,
глава ж'да й отрежа.
Вълком годеница
напреде излезе,
ръка му целуна,
ръка и коляно.
Грозничък Иванчо
напреде вървеше,
сватбата водеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016