* * *

Девер се бори с мечка

- Викат ме, мамо, молят ме,
младо деверче да ида
на чичовото юначе,
ала е много далеко -
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десету.
Мама Стояну думаше:
- Ази те, синко, не пущам!
Чула съм, синко, разбрала,
на връх на Стара планина
мечка стръвница излазя
със малко мече стръвниче
тя ще ви, синко, изяде.
Стоян си мама не слуша,
ами си конче възседна,
отиде младо деверче
на чичово си юначе.
Ходили и се върнали
на връх планина излезе,
излезе мечка стръвница,
стръвница кръвопийца,
със малко мече стръвниче.
Цяла се сватба разбяга,
кумове, още сватове,
до триста млади девойки,
петстотин млади юнаци,
съде е Стоян останал,
съде Стоян със булката.
Стоян се бори с мечката,
бори се малко ни много
бори се три дни и три нощи,
нито си Стоян надвива,
нито си мечка надвива.
Булката седи и чака,
па си Стояну думаше:
- Олан, драгинко, Стояне,
без време ще ти продумам,
ярдъма да ти направя,
та си мечето улови,
та го далеко захвърли.
Стоян си мечка издигна,
и я у земя удари,
и си кончето възседна,
и си булчето поведе.
Отдалеч мами викаше:
- Излез ме, мамо, посрещни
и ми булката честити.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016