* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Фала, Боже, за чудо големо!
Що се чуе горе от небото -
дали гърми, ил се земя търси?
Нито гърми ни се земя търси,
четири ангела делба делят,
делба делят више на небото -
едно беше стар свети Никола,
а другото стар свети Йована,
трето било стар светия Петър,
а четвърто стар свети Илия.
Долетоха до две мили сестри,
Магдалина и света Мария,
заплакаха горчиви плакове.
Съгледа ги стар свети Илия,
па на сестри потийо отговаря:
- Фала, вазе, до две мили сестри,
Магдалино и света Марийо,
що плачете горчиви плакове?
Дали ви е народ досадило,
или ви е от Бога едина,
или сте си Богу прегрешили?
Проговарят до две мили сестри:
- Фала тебе, брайно ти Илиьо!
Нито ни е от Бога едина,
нито сме си Богу прегрешили,
ала ни е народ досадило;
се ходиме по царската земня,
та тражиме Божите закони;
всекъде се законо държеше.
Ка ойдохме у Легена земня,
тамо се е закон загубило -
не се знае благ ден, нито петък,
ни се знае празник, нито делник,
ни се знае рода, ни порода,
ни се знае кръстник, нито кумец,
ни се знае макя, нито баща,
кумя й кърсника на сад се садиха,
дека се садят кума и па кръстник,
тамо земня дълбочина гори,
дълбочина до шеесе метри;
син си баща за сеизин знае,
стара макя под ноги я гази,
мила сестра за стара робиня,
мила снаха за негово либе.
Разтурат се църкви, манастири,
у църквите седенки правеха,
у неделя църкви затворени,
у петък си много рано месят,
света Петка лицето гореха,
у неделя яко рано метат,
яко метат тия рамни двори,
на Неделя очи запрашиха,
и си къпат тия дребни деца,
доде не е църквите пущено,
на Неделя снагата гореха,
и си плетат проклети девойки,
и си плетат белите тантели,
на Неделя лицето бодяха,
и си режат нихни руси коси,
на Неделя косата рошава.
Проговаря той свети Илия:
- Почекайте до две мили сестри,
почекайте делба да делиме,
да видите кой що че да вземе.
Почекали до две мили сестри,
почекале делба разделена -
паднало се на свети Никола,
паднало се вода и бродове,
да си крепи гемии по море.
Паднало се на свети Йована,
паднало се кумство, побратимство,
да си кръсти небо, па и земня,
да си кръсти този Млада Бога.
Паднало се на светия Петър,
паднало се ключе от Рай Божи.
Паднало се на свети Илия,
паднало се вино й още жито;
да го чува от лоши облаци,
паднали му гръмки и облаци.
Проговаря Господ от небото:
- Бре, Илийо, голем гръмодоле,
арам ти са гръмки и облаци,
и ти, Петре, ключе от Рай Божи!
Заключете небо и па земня,
заключете на сред на небото,
заключете реки и кладенци,
заключете чешми и бунаре,
заключете мъгли и облаци,
та не дайте капка дъжд да капне,
и не дайте жито да се роди,
нито жито, нито капка вино!
Направете земня на железо,
сам садайте мъгли и прахове,
та постойте малко, ни па много,
до три годин и па шест месеци,
да не би се Легенци каяли,
да не би се у църкви тръгнали,
да поправат църкви, манастири,
да не би се по Бога тръгнали!
Послушали Петър и Илия,
заключиха небо и па земня,
заключиха на сред на небото,
заключиха мъгли и облаци,
заключиха чешми и бунаре,
заключиха реки и кладенци,
не са дале капка дъжд да капне,
ни са дале жито да се роди,
нито жито нито капка вино,
направиле земня на железо.
Постояле малко, ни па много,
до три годин а па шест месеци,
а Легенци не че се покаят,
но са они кони накачили,
та тръгнаха за у друга земня.
Загазиха през Белото море,
загазиха този сухи песок,
пропаднаха с кони до колена,
два дяла са Легенци измрели,
а трети они останаха.
Тогава са по Бога тръгнали,
поправиха църкви, манастири,
всеки петък по църква тръгнаха,
всеки петък и всека неделя.
Тогай даде Господ буйните дъждеве,
натопиха поля и планини,
захрани се този честни народ.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018