* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Фала Богу за чудо големо,
дека кье се чудо нагледаме!
Благо делят четири ангели,
благо делят више на небеси.
Кой си биле четири ангели?
Един беше стар свети Илия,
други беше стар свети Никола,
а трекиот беше свети Йован,
четвъртиот беше свети Петър.
Долетале до две мили сестри,
света Маря и света Магдалине,
порониле солдзи по образи,
по хубаво златно свето лице.
Не смее никой да й питат;
опита ги стар свети Илия:
- Що роните солдзи по образи,
по хубаво златно свето лице?
Дали ви се од Бога еднога?
Дали ви се од рода христянска.
Магда крие, Мария не крие:
- Брату мили, стар свети Илия!
От Бога ни е свако-яко добро;
мъка ни е од рода христянска.
Ние бехме по земя Легенска,
Бог да биет легенски христяни!
Не се знаит по-старо, по-младо,
не си слават светци од година,
не си държат Петка и Неделя.
Во света Неделя метат,
лице и напрашиле;
на света Неделя печееки,
очи и изгориле.
Татко имат като лудо дете,
стара майка на нозе изгазиле,
сестри имат като измекярки,
брата имат като душманина,
своя снаха като първа люба;
кум кръщеник на судба се терат;
къде биле неправо судище.
Из под ним църна земя горит,
горит земя четири аршини.
Па им велит стар свети Илия:
- Постойте, сестри, почекайте,
дури ние благо да делиме.
Кье се молиме на наш Христос
да ми даде ключове од небеси,
да заключим мъгли и облаци;
три години дъжд да не завърне,
три години сънце да н' огрева,
три години ветер да не дува,
да не се роди вино, ни жито.
Арно ангели благо разделили;
на свети Илия що му се паднало?
Паднало му води и бродови,
му падна'а гемии по море,
он да имат, он да 'и повелят.
Кои юнак вода кье нагази,
да се помоли на свети Никола,
он е вреден од вода да извади.
На свите Йован що му се паднало?
Паднали му се кръсти и икони,
паднали му кумство, побратимство,
кой кье подстъпи свети Йован,
нека стапни в силен огън.
На свети Петер що му се паднало?
Паднали му ключове од рай,
он да отворе и он да затворе.
И що беше стар свети Илия!
Помоли се на наш Христос
та му даде ключове од небесе,
си заключи мъгли и облаци;
три години дъжд не завърна,
три години сънце не огрея,
три години ветер не дува,
не се роди вино, ни жито;
пак на Бога не се предавале.
А що бяха легенски христяни!
Приявнале коня пехливана,
да си бегат на друга краина,
дека имат здравье и берекет.
Разпукала тая църна земя,
пропаднуват коня до колена;
па на Бога не се предавале.
Бог им даде седумдесет болки,
седумдесет и седум болести;
болувале още три години,
повеке умреле, малце останале;
дури тогай на Бога се предале:
заслужили светци од година,
задържале Петка и Неделя.
Татко имат като свое сърце,
майка имат като своя душа,
сестри имат като десна ръка,
своя брата като десно око,
своя снаха като иста сестра,
кум кръщеник като Бога еднога!
Като се они тако покаиле,
в църкви ходят Богу да се молят.
Дури тогай дъжд им завърнало,
що сеали, све им се родило,
родило се и вино и жито.
От ангели песна останала
да се пеит, да се прикажуват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018