Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Събрали се четири светии -
един беше свети Николая,
други беше светого Ивана,
а трекийо свети Петър беше,
четвъртийо светого Илия.
Та че д`ида код милого Бога,
та че д`ида закон да предела,
кому що че на дел да се падне.
По них иде и света Мария,
отдалек им потийо говори:
- Хей, фала ви, четири светии,
ка идете код милого Бога,
споменете за Янинска земя,
за Янинска земя, Павликянска!
Там не били Бога веровали,
там не били църкви отивали,
там не били пречест бре вземали:
стари баща за баща не знали,
стара майкя за майкя не знали,
по-стар брата, за брата не знали,
мила сестра за сестра не знали,
пръвно либе за робиня знали,
мила сестра за либе са знали,
стари баща за сеизин знали,
стара майкя-стара измекярка!
Отговора сам свети Илия:
- Хей, фала ти, ти света Марийо,
тизе днеска назад че се върнеш!
Ние че`йме код милого Бога,
че идеме закон да делиме,
кому що че на дел да се падне!
Ако ми се мене на дел падне,
я че дойдем земя да помирим,
я че дойдем закон да оставим!
Ка ойдоха четири светии,
ка ойдоха код милного Бога,
ка ойдоха закон да предела,
кому що че на дел да се падне,
паднало се на свети Никола,
падна му се северни морета,
по морета гемиджия да е.
Паднало се на свети Йована,
падна му се кумство да кумуйе,
той че кръсти гората, водата,
че остави спомен на земята.
Паднало се на светого Петър,
падна му се райските ключове,
он че седи пред Божийо престол,
че отклапа небето, земята.
Паднало се на свети Илия,
падна му се тевните облаци,
той че ходи лете под небето
с гърмотерви и па с трескотеви.
Тогай стана сам свети Илия,
та отиде у Янинска земя,
у Янинска земя, Павликянска,
показа им какво закон било,
показа им църкви да отиват,
показа им пречест да си взема,
стари баща за баща да зная,
стара майкя за майкя да зная,
по-стар брата, за брата да зная,
мила сестра за сестра да зная,
пръвно либе либе да зная.
Тей не стели Бога веруя,
що им каза сам свети Илия,
па не стели и това да слушаха,
па не стели църкви отиваха,
па не стели пречест да вземаха;
стари бащи за бащи не зная,
стара майкя за майкя не зная,
по-стар брата за брата не зная,
мила сестра за сестра не зная,
пръвно либе за либе не зная.
Разсърди се сам свети Илия,
кога литна више под небето,
кога забра мъгли и облаци,
с гърмотеви и па с трескотеви,
накара ги у тевното море,
затвори ги с райските ключове.
Три години дъжд не е капнало,
накръст се е земя изпукала
и юнаци се с конье упадали,
тежки глад се, брате, нападнало,
малки деца сух песок лизали,
толко било тежки глад станало!
Па не стели Бога веруя,
па не стели църкви да отиват,
па не стели пречест да се взема;
стари баща за баща не зная,
стара майкя за майкя не зная,
по-стар брата за брата не зная,
мила сестра за сестра не зная,
пръвно либе за либе не зная.
Разсърди се сам свети Илия,
защо нече него да веруя,
щото им е закон показувал.
Ка им даде незнани неволи -
който лежи седемдесет дена,
низ очи му мухи излитая,
низ коси му трева поникнуе,
у коса му змии изкотуват.
И тогай се Бога веровали,
тогай са, църкви отишли
стари с бради, всички с патерици
и младите всички с них пойдоха;
отишли са у честните църкви,
всичките си пречест бре везели
и тежки метания чинили,
на Бога се чисто помолили,
и станали, и се опростили,
на старите ръка цаливали,
на старите, на родителите:
- Простете ни, бащи и па майки,
на Бога сме били прегрешили!
Като това они направиха,
се им прости Господ греховете
и им даде здраве, що какво са,
що какво са били отнапреде,
на земята берекет им даде.
Тогай са всички верували,
че то било той Божи работи.

 


София, кв. Връбница, Софийско (СбНУ 3/1890, с. 35, № 2 - "Делба на небето"; =СбНУ 43/1942, № 257 - "Делба на небето - 1"; =БНТ 4/1961, с. 556 - "Делба на светците и грешна земя - 1"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 179 - "Делба на светците и грешна земя").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018