* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Шетба шета Огнена Мария,
са ка шета четири години,
нищо нема средба да си сретне,
на среща й брат свети Илия:
- Добро утро, бре, сестро Марийо!
- Дал Бог добро, брат свети Илия!
- Къде си ми, Огняно, шетала?
- Ходила съм, брату, шетала съм,
гледала съм чудо, та големо.
Ка ми се е вяра разверила,
ка ми се е закон растурило,
не се знае турско, ем каурско,
не се знае по-старо, по-младо,
не се знае, що е баща сина,
не се знае, що е мака щерка,
не се знае, що е брат и сестра!
Баща сина за сеизин брои,
макя щерка за робиня брои,
брат и сестра за либе се знаят.
Дай ми, брату, ключи од небеса,
да заключа небо йод облаци,
да не хване дъжд девет години,
да се пукне земя девет лахти,
да потънат старите човеци,
стари лудье до белите бради,
стари жени до русите глави,
вдовиците сосе разбоето,
момчетата сосе врани коне,
невестите сосе мъжки деца,
ергените сосе тънки пушки,
девойките сосе гергефьето. -
Дал й брат й ключи од небеса,
заключила небо йод облаци,
не хванало дъжд девет години,
пукнала се земя девет лахти,
пропадная старите човеци,
стари лугье до белите бради,
стари жени до русите глави,
вдовиците сосе разбоето,
момчинята сосе врани коне,
невестите сосе мъжки деца,
ергените сосе тънки пушки,
девойките сосе гергефьето.
На Бога се тежко нажалило!
Събраха се всичките вдовици,
на Илия молба направиха,
я Илия на Бога се моли,
та му се е на Бога сожали,
та зароси тая ситна роса...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018