* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Варай, варай, огнена Мария!
Земя кье дели до троица брати,
на единио падна земя Ерменлийска,
на другио земя Дукатинска,
на свети Илия земя Каравлашка.
Как ги дочу огнена Мария,
по двор ходи, сълзе рони,
къще влева, пръсти кърши.
Как га виде свети Илия,
те й вели и говори:
- Варай, сестро, огнена Марийо!
Що ти е тебе хатер останало,
оти ние земята делихме,
я на тебе дел не те дадохме?
- Варай, братко, свети Илия!
Не ми мене хатер останало,
оти вие земята делихте,
те на мене дел не ми дадохте.
Яла мене хатер останало:
на единио земя Ерменлийска,
я на другио земя Дукатинска,
я на тебе земя Каравлашка!
Тие, братко, не знаят
ни кой е майка, ни кой е баща,
ни кой е брата, ни кой е сестра,
ни кой е малко, ни кой е големо,
затова ми мине хатер останало.
- Варай, сестро, огнена Марийо!
Затова грижа ми бериш,
аз кье се качим горе на небето,
кье да вземем от Господа ключови,
кье заключим църните облаци,
три години дъжд да не фати.
Те се качи горе на небето,
те си взе от Господ ключови,
те заключи църните облаци,
три години дъжд не е фатило!
Децата пепел топаха,
па ти на иман не дойдоха.
Па не знаят кой е майка, кой баща
и не знаят кой е брата, кой сестра,
и не знаят ко е малко, ко е големо.
Стои свети Илия, се чуди,
как да их на иман донесе
тие каравласи?
- Ой ти, Боже, мили Боже!
Я пусни ми върла чума,
да сотрием тие каравласи.
Та си пусна върла чума,
та их била три години,
па тие на иман не дойдоха.
Останаха седемдесет кральи,
та вихнаха тие бързи коньи,
па не знаят кой е майка, кой баща
и не знаят кой е брата, кой сестра.
На Бога се верно моли:
- Ой ти, Боже, мили Боже,
да поглутнеш тие каравласи!
Земя зина, поглутна си каравласи.
Що остана седемдесет краля,
на Бога му се верно молет:
- Ой ти, Боже, мили Боже!
И ние да знаемо кой е майка,
кой е майка, кой е баща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018