* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Ой, хубава сърдита Марийо!
Делят ми се четворица бракя -
свети Петър и свети Илия,
свети Митър и свети Никола.
Мегю ни са сестра милувале.
Дел дадова, море, свети Петра -
дадова му жътва и косидба,
дадова му поле да ходи,
дадова му жимбуш да си кара.
Дел дадова на свети Илия -
дадова му ветри и вършитба.
Дел дадова на свети Димитра -
дадова му люгье да изроби,
едни да изроби, други да зароби.
Дел дадова на свети Никола -
дадова му снегове, ледове.
На Мария най-лош дел дадова -
дадова ву Вранско и Богданско.
Разсърди се света Мариица,
та си ойде доле, долната земня.
И тамока е чудо погледала -
син си баща за баща не знае,
но го знае сеизин да му е;
щерка майкя за майкя не знае,
но я знае стара измекярка;
брат си сестра за сестра не знае,
но я знае либе да му биде!
Разсърди се сърдита Мария,
па си пойде сърдита Мария
да си иде на милнаго Бога.
На среща ву брат свети Илия:
- Къде к' идеш, сестро Мариице?
- Таком Бога, брат свети Илия!
Ошла съм доле, долната земня,
тамока съм чудо погледала -
син си баща за баща не знае,
но го знае сеизин да му е;
щерка майкя за майкя не знае,
но я знае стара измекярка;
брат си сестра за сестра не знае,
но я знае либе да му биде!
Дай ми, братко, земняни ключове,
да заключа небо и облаци,
да не капне дъждок девет годин,
да се пукне земня триста лакти,
да западнат чорбаджии люгье,
да упаднат сос зелени коне,
да упаднат кметове с тевтерье,
и кметици сос мъжки дечица,
и момчета с бели елечета,
и момите сос белите саи,
и невести сос бели махрами,
и дечица сос бели пелени!
Па ву даде земняни ключове,
та си ойде на милнаго Бога,
та заключи небо и облаци,
та не капна дъждок девет годин.
Пукнала се земня триста лати!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018