|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на светците и наказание на грешна земя
Мори, варай, варай, Лигенска Марийо, Лигенска Марийо,
делба делят деветина братя,
дебла делят ето две недели,
та не может делба да разделят.
Дур отишла Лигенска Мария,
тога хим се делба разделила.
Паднало се на свети Георги,
паднало се пролетните реси;
Паднало се на свети Костадин
да ми влезе във Църното море,
да ми изкара до честни кръстове,
да ги даде на всички християни;
паднало се на свети ми Петър,
паднало се летните пекове,
да узреят зимните икине,
да нахрани сираци, сирмаси;
паднало се на свети Илия,
паднало се мъглени отключа,
да отключи тия тъмни мъгли,
да заиде тая ситна роса,
да навади летните икини;
паднало се на свети Димитър,
паднало се есенските слани,
да напълни всичките хамбари;
паднало се на свети Архангел,
паднало се коледните пости,
да запости всички християни;
паднало се на свети Никола,
паднало се зимните ледове;
паднало се на свети Йована,
паднало се кумство и калтатство;
паднало се н' Огнена Мария,
паднало се до Лигенска земя,
да ми учи Лигенски християни,
да ги учи книга вангелюва.
Учила ги до девет години,
учила ги книга вангелюа,
белки ми се християни покаят;
учила ги до девет години,
па не си се християни покаяли.
Забегнала Лигенска Мария,
забегнала от Лигенска земя.
Кога беше на среди полето,
насреща хи три Божи ангела,
на Мария милно си говорят:
- Мар Марийо, мари милна сестро,
оти бегаш от Лигенска земя?
Разплака се Огвнена Мария:
- Ой ви братя, три Божи ангела,
не се учат лигенски християни!
Те не знаят ни майка, ни татко -
майка хим е като робинчица,
татко хим е като старо робе,
братя хим е като измекяри,
сестра хим е като халайка!
- Мар Марийо, мари милна сестро,
повърни се къх Лигенска земя,
кье им дадем чудо и големо -
три години дъжд да не иде,
три години хляб да се не роди,
три години вода кье да запрем,
да изпукат за вода, за хлебец!
Върнали се във Лигенска земя,
дали им са чудо, та големо -
три години болни са лежали,
на постели кости са фърлили,
по костите трева изникнало,
по тревата змии залазили.
Викнали са лигенски християни:
- Ой Боже ле, ой ле мили Боже,
дай ни, Боже, живот, та и здраве, -
среди село църква ще заградим!
Покаяли се лигенски християни,
покаяли се, църква заградили,
заградили църква за прощене...
Бог помилвал, та им здраве дал...
Парил, Неврокопско, дн. Гоцеделчевско; хороводна (Кюлев, № 40;
=Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5928> 28.01.2018).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|