* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Фала, Боже, за чудо големо!
Сполай ти, Боже, на дарбите!
Нейде щ' идем чудо да гледаме,
че се сбраха четири светии
да разделят више на небеси.
Първи беше сам свети Петър,
а второто сам свети Илия,
а третьото сам свети Никола,
а четверто сам Иван Кръстител,
дето покръсти небо и земле,
и покръсти наши цар небесни,
че си делят от Рай Божи ключи.
Е че иде огняна Мария,
а след нея сестра Магдалена,
че бегат от земя Паливянска.
Ка ги види сам свети Илия,
отговаря сам свети Илия:
- Леле, варе, огняна Марийо,
и след тебе, сестра Магдалена!
От' бегате от земя Паливянска.
Отговаря огняна Мария,
а след нея сестра Магдалена:
- Е, сполай ти, сам свети Илия,
нали питаш, да ти не криеме!
Бог д' убие земя Паливянска,
тамо се е вяра разверила,
не почитат ни баща, ни майкя,
нито брата, нито мила сестра.
Бащо имат върла душманина,
майкя имат клета робинчица,
брата имат като измекяра,
сестра вземат за своя си люба.
Е, сполай ти, сам свети Илия!
Не си ходят во честни черкови,
не се кръстат, не се Богу молят,
не си вземат света литургия.
Отговаря сам свети Илия:
- Леле, варе, огняна Марийо,
и след тебе, сестра Магдалена!
Върнете се вие сег' назаде,
та идете в земя Паливянска.
Аз ща лесно земя да смиря,
да разделим от Рай Божи ключи.
Върна си се огняна Мария,
и след нея сестра Магдалена,
та отишли в земя Паливянска.
Разделили все светии небесни,
разделили више на небеси.
Що се падна на свети Петър?
Паднало му от Рай Божи ключи,
да отключа наши мъртви души,
да отключа и да ги заключа.
Що се падна на свети Илия?
Паднаха му летнине облаци
и летнине гръмотявици.
Що се падна на свети Никола?
Падна му се по море гемии,
по морето, по дълбоки води;
кой мине да си се прекръсти,
да се моли на свети Никола,
та повече на свети Илия.
Що се падна на Иван Кръстител?
Падна му се кумство, побратимство.
Ка си увзе сам свети Илия
мъгли, облаци, гръмотявици,
ги затвори во Черното море,
че не даде во земя Паливянска,
не даде три годин дъжд да вали.
Изпука се земя Паливянска
седемдесет педи надоле
и юнаци с коне пропаднаха,
но се Богу още не предават,
че не ходят во честна черкова.
Той им даде седемдесет болки,
та лежали три години време;
и страшна се коса пораснала,
из косата змии пораснале.
Тогава се на Бога предали;
та си взеле кой тоягичка,
та си взеле кой патеричка,
та отваждат во честната църква,
си се кръстат и Богу се молят,
че си вземат честна литургия.
И отговаря свети Илия:
- Леле, варе, огняна Марийо,
и след тебе, сестра Магдалена!
Видите ли, че смирих земя,
че смирих земя Павликянска?!
Отговаря огняна Мария,
и след нея, сестра Магдалена:
- Е, сполай ти, сам свети Илия,
тебе Господ да обича!
И тогава сам свети Илия
им даде ситна лятна роса,
че се роди земя Палестинска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018