* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Мар, Марийо, огнена сестрице!
По двор ходи огнена Мария,
по двор ходи, бели ръки кърши,
ръки кърши, дребни сълзи рони.
Догледа я брат хи свет Илия,
на Мария вели, отговори:
- Мар, Марийо, огнена сестрице,
що ти са е жално нажалило,
да не ти е хатър останало,
оти си ние земя разделихме,
пък на тебе дял не оставихме?
- Ой, брате, ле, ой, свети Илия,
мен не ми е хатър останало,
от' на мене дял не оставихте,
мен си ми е, брате, жално, тъжно,
от' си вие земя разделихте -
на единя земя Каравлашка,
на другия земя Дукатинска,
пък на тебе земя Ерменлия.
Ерменлия Бога не познава,
койо турско, койо е каурско.
Свет Илия вели, отговори:
- Мор, затва ли, сестро, сълзи рониш?
Я ше взема от Бога отключе,
ше заключа темните облаци,
три години дъжд да не зайде,
три години млади невенчани,
три години дете некръстено -
тогай тия Бога ще познават,
койо турско, койо е каурско.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018