* * *

Делба на светците и наказание на грешна земя

Фала Богу за чудо големо!
Декъ ке, Боже, да гледаме,
да гледаме да се чудим.
Даль се тресе тая земя,
или гърми това небе?
Не се люля тая земя,
не ми гърми това небе,
ем се делет четири брата,
четири брата - ангелете:
първи беше свети Петър,
вторие бе свети Иван,
я трети е свети Никола,
четвърти е свети Илия.
Делба делет в сине небе,
делба делет панта вземат
кому суще да се падне.
Дел си падна свети Петро
от парадиз отключето,
дел си падна свети Иван
и от Бога кръщенката,
малки деца да кръщава,
падна му са побратимство.
Що беше свети Никола,
падна му са по морето,
по морето гемиите
Дел си падна свети Илия,
по небето това гърмеш,
по небето облаците.
Делба веке разделиха,
избегнала света Мария
и сестра и Магдалена.
Оставили тая земя,
тая земя Каравлашка,
Каравлашка и Лигинска.
Отговори свети Илия:
- Ваpай, варай, света Марийо!
Кье те питам право кажи,
оти остави до две земи -
Каравлашку и Лигинску?
Я що ти е в пазуви
илен огън, та го носиш?
Отговори света Мария:
- О, Илия, профет Илия!
Нели ме са залитало
и аз тебе кье ти кажа:
огън ми е сам Христоса.
И остави до две земи
забуриха Божи закон -
не ми тачат празниците,
не ми постят постовите,
не ми пеет бела книга,
бела книга вангелия;
татко имат измекярин,
майка имат халаитка,
брата имат кеседжия,
сестра имат ябанджийка,
от тогава ги я остави.
Помоли се свети Илия:
- Дай ми, брате, свети Петре,
от парадиз отключете,
да заключим облаците,
и да запрем темна мъгла,
и да запрем всички води в две земи,
три години дъжд да не ми пусне,
тамо земя кье изсъхне,
белке Бога да веруват?
Облаци е заключило,
и запрело темна мъгла,
запрело е дребна роса,
и отсече всички води.
Три години дъжд ие фати,
земя си е изсъхнала,
пак си Бога не веруват.
Наяхали бързе конье,
от земята да избегат;
даде господ разпука се
църна земя на хендеци,
на глабоко триста аршине,
конье ми са испаднали,
пак си Бога не веруват!
И ми даде свети Илия
силен огън, тежка болест.
Полежаха три години,
не умират, не стануват;
снага им е прогнияла,
трева им е израстнала,
Бога си са верували.
Заградиха нови църкви,
нови църкви манастире,
избрали са малки деца,
калесаха и владици,
и кладоха бре попове,
завучиха малки деца,
навучиха Божи закон,
и пеяха бела книта,
бела книга вангелия,
затачиха празниците,
запостиха и постовите,
ем си имат стари татко
като свои църни очи,
стара майка като сърце,
я брата си като ръка
и сестра си като лева.
Тогай ми е господ дало,
не орали - да прибират,
да прибират берекете;
не копали - да си берет,
да си берет това грозде.
Това си е свети Илия направило.
Останало тая песна да се пое,
да се пои, приказова.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018