* * *

Чудни помощници поливат момино цвете

Стоян на Рада думаше:
- Мари, Радо, бяла Радо,
де си била дор сегана,
дор сегана, до тва време,
до тва време, късно време?
В гора ли си билки брала,
ели в поле перуника?
- Стояне ле, първо любе,
не съм в гора билки брала,
нето в поле перуника
Стояла съм, гледала съм
една риба - мряна риба,
как се мята и премята.
Със уста си вода носи,
със криле си море дели,
полива ми ран босилек,
ран босилек и булчета!
Хем полива, хем нарица:
"Расни, расни, ран босилек,
расни, расни да пораснеш,
да те берат малки моми,
да те вият вити китки,
да те дават на момчета,
на момчета - ябанджии,
да се пукат ерлиите!
Вред се пукат, по не се пукат,
мойто любе твърде се пука,
че си няма любовничка,
любовничка - драговничка!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018