* * *

Чудни помощници поливат момино цвете

Гиди, Недо, гиди, душо!
От сън Неда открадоха,
от краде га войводата,
па се Неда не разбуди!
Закара га тука долу в гората,
па се Неда не разбуди.
На сън Неда одревила:
- Дай ми, мале, студна вода,
да раскваса кипра уста.
Я войвода й сборува:
- Не си, Недо, при майка ти,
лю си, Недо, при менека,
при менека а в гората.
Па се Неда не разбуди.
На сън Неда одревила:
- Дай ми, мале, остро ножче,
да расека жълта дуня,
да раскваса кипра уста.
Отговори войводата:
- Не си, Недо, при майка ти,
лю си, Недо, при менека,
при менека а в гората.
Стои, та се чуди,
как да Неда да разбуди?
На Богом се верно моли:
- Ой, Боже ли, мили Боже!
Я подухни тихин ветер
и зароси дребна роса,
да наросиш Нединото,
Нединото бело лице,
белке Неда кье разбуди?
Още речта не дорече,
та подухна тихин ветер
и заросй дребна роса,
наросй Нединото,
Нединото бело лице.
Тогай Неда разбудила
и га гледа, що кье види -
нема майка, нема никой.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018