|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чудни помощници поливат момино цвете
Весден Боя (3), милни дружки, вада копа,
вада копа, вода мами,
да наводя ран босильок,
ран босильок, ранно цвете.
Вечер дойде уморена,
уморена, укълвана,
дек минала, там заспала.
На сън Боя открадоха,
откраде га самси бего,
га откара във харема.
Стрейна Боя, събуди се,
събуди се, разбуди се,
цикна Боя, та заплака:
- Ой ле, Боже, мили Боже,
що грях стана на менека?
Чучулигово, Петричко (НПЮзБ 1/1967, № 1048).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|