* * *

Чудни помощници поливат момино цвете

Малка мома вода води
от Перина, та в градина
да навади рано цвете,
рано цвете, ран босильок,
ран босильок, бял карафил.
Де се созе лудо-младо,
та засачи моми вода.
Мома била гласовита
и от Бога речовита,
та си рукна, та си викна:
- Де сте да сте, девет бракя,
друзи девет братовчеди,
де сте да сте, тука да сте!
Мрежом поле замрежете,
с пръстен гора заключете,
та хванете лудо-младо;
ни го бийте, ни карайте,
код мене го доведете,
я кю бия, я кю карам.
Мрежом поле замрежиа,
с пръстен гора заключиа,
та хванаха лудо-младо,
ни го биха, ни караха,
код нея го отведоха.
Тия била и карала -
с бело лице го е била,
с църни очи го карала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018