Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Съде ходи Немечкийо цара,
съде ходи та прилика тражи
по сви села и по сви градове,
од истока дори до запада.
Се обиде редом по земята,
та си тражи за себе прилика.
Нийде нема прилика да нийде,
па си ойде, та на сестра дума:
- Справяй, сестро, царица че бъдеш,
ти си мене на лице прилика,
тизе мене либе че да бъдеш!
Отговаря нему мила сестри:
- Бре стой, брате, той дума не думай,
срамота е, брале, грехота е;
над наз, брале, небо че се пукне,
под наз, брале, земя че пропадне!
Да направиш на девет долове,
на долове до девет мостове,
па тогай чем либе да ти бъдем.
Цар нели е, ръка му е длъга,
направил е на девет долове,
на долове до девет мостове!
Па отиде, та на сестра дума:
- Справяй, сестро, царица че бъдеш,
направих си на девет долове,
на долове до девет мостове.
Па говори нему мила сестра:
- Срамота е, брате, грехота е,
над наз, брале, небо че се пукне,
под наз, браде, земя че пропадне!
Бело море с песок да насипеш,
по песоко лозье да насадиш,
и лозьете гроздье да ти роди,
од гроздьето вино да направиш,
од виното здравици да точиш -
па тогай че либе да ти бъдем!
Цар нели е, ръка му йе длъга.
Бело море с песок насипало,
по песоко лозье насадило,
и лозьето гроздье е родило,
од гроздьето вино наприило,
од виното здравица точило.
Па си ойдс та на сестри дума;
- Аде, сестро, либе да ми бъдеш!
- Аде, сестро, царица да бъдеш,
на сав народ господжа да бъдеш!
А сестра му потийо говори:
- Леле брате, мили брате,
да направиш една златна църква,
се от злато и от чисто сребро,
па да збереш тридесе попове
и да збереш триста калугере
и да збереш сто-й-петдесе деца,
сто-й-петдесе деца самоуци,
от самоук книга научени;
и да окнеш троица патрики
и да окнеш девет душ владици,
да си чета тежко вангелие,
да видиме що че да си кажа;
ако речи царица да бъдем,
да видиме книга, що че каже?
Цар нели е, ръка му е длъга.
окнал си е тридесе попове,
и окнал йе триста калугере,
и окнал е сто-й-петдесе деца,
сто-й-петдесе деца самоуци,
от самоук книга научени;
и си окна тримина патрики,
и си окна девет душ владики;
навлезнаха у златната църква
да си чета тежко вангелие.
Ка четаа тежко вангелие,
па пойдоха низ църква да с' ида.
Па си стой цару мила сестра,
па си стой пред златната църква.
Излезнаха троица патрики,
па говора троица патрики:
- Добро утро, честита царице!
Отговаря цару мила сестра:
- Фала вие, троица патрики,
ако вие по право думате,
да думате по Божи правини,
да станете троица светии;
ако вие по криво думате,
да думате цару по хатъре,
да станете три църни кютуци!
Заминаха троица патрики.
Излезнаха девет душ владика,
па говора девет душ владика:
- Добро утро, честита царице!
Отговаря цару мила сестри:
- Фала вие, девет душ владици,
ако вие по право думате,
да думате по Божи правини,
да станете до девет светии;
ако вие по криво думате,
да думате цару по хатъре,
да станете до девет въглене!
Заминаха девет душ владици.
Излезнаха тридесе попове,
па думаха тридесе попове:
- Добро утро, честита царице!
Проговори цару мила сестра:
- Фала вамо, тридесе попове,
йко вие по право думате.
да думате по Божи правини,
да стйнете тридесе светии;
ако вие по криво думате,
да думате цару по хатъре,
да станете тридесе въглени!
Заминаха тридесе попове.
Излезнаха триста калугере,
па ю думат триста калугере:
- Добро утро, честита царице
Отговаря цару мила сестра:
- Фала вие, триста калугере,
ако вие по право думате,
да думате по Божи правини,
да станете триста душ светии;
ако вие по криво думате,
да думате цару по хатъре,
да станете тая ситни пепел!
Заминаха триста калугере.
Излезнаха сто-й-петдесе деца,
па ю дума сто-й-петдесе деца:
- Добро утро, цару мила сестра!
Они деца хатър си не зная,
нел думаха по Божи правини.
Тогай дума цару мила сестра:
- Фала вие, сто-й-петдесе деца,
сто-й-петдесе деца самоуци, -
от самоук книга научени,
ако вие по право думате,
да думате по Божи правини,
сто-й-петдесе светии станете;
ако вие по криво думате
да станете тоя ситен кюмур!
Па ю дума Немечкийо цара:
- Аде, сестро, либе да ми бъдеш!
Отговаря нему мила сестра:
- Да направиш тойголема фурня,
да я гориш три дни и три ночи,
па да туриш тримина патрики,
и да туриш девет душ владики,
и да туриш тридесе попове,
и да туриш триста калугере,
и да туриш сто-й-петдесе деца,
да си гора три дни и три ночи:
да видиме какви че да стана,
кой що дума, какви че да стана?
И цар си е сестра послушало,
та си тури тримина патрики,
та ги тури у голема фурня,
и си тури девет душ владики,
и си тури тридесе попове,
и си тури триста калугере,
и си тури сто-й-петдесе деца,
та гореа три дни и три нощи.
Па тогай си сестра му говори:
- Леле, брате, леле, мили брате,
хайде, брате, фурня да отвориш,
да видиме, що са си станали;
ако са си по право думали,
да думаха по Божи правини,
сите са си светии станали;
ако не са по Бога думали,
да думаха цару по хатъри,
станали са пепел и въглене;
Кога са си фурна отворили,
ка гледаха тримина патрики,
станали са три църни кютуци;
ка гледали девет душ владици,
станали са до девет въглена;
ка гледали тридесе попове,
станали са тридесе въглена;
ка гледаха триста калугере,
станали са тая ситна пепел;
ка гледаха сто-й-петдесе деца,
сите седи, та си книги чети,
книги чета, писмо писувая,
И сборуя сто-й-петдесе деца:
- Цар не може сестра да си вземе,
грехота е и па срамота е!
Тогай се цар от сестра махнало.

 


София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942 № 105 - "Немечкият цар иска сестра си за жена").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017