* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Тръгнал ми й, тръгнал цар Стефан,
млада царица да търси,
да търси да се ожени.
Ходил ми й до три години
обишел села, градове,
не можал да си намери
млада царица хубава,
царица да си хареса,
на него лика-прилика,
като два стърка иглика.
На ум му дошло, хрумнало,
че има сестра хубава,
хубава сестра, Маринка,
на него лика-прилика,
като два стърка иглика.
А че се назад повърна,
у Маринкини отиде.
- Добър ден, дума, Маринке!
- Дал Бог добро, байне ле!
Байне ле, бате Стефане,
аз чувам, бате, от хората,
че ходиш, байне, по свето,
по села и по градища
млада царица да търсиш,
да търсиш, да се ожениш,
ожениш, байне, задомиш.
И аз се, байне, зарадвах -
ще дойдеш да ме калесаш
за съща зълва да дойда
при твойто булче хубаво!...
Цар Стефан дума Маринки:
- Маринке мома хубава,
три годин' ходих, Маринке,
млада царица да търся
по села и по градища,
не можах да си намеря
на мене лика-прилика
и като тебе хубава.
Аз ходих редом в селата,
в селата по черковите,
най подир дойдох, Маринке,
долу ми на Света гора,
по светогорски черкови,
черкови и манастири
да питам мало й голямо,
да питам и да разпитвам
белците и поповите,
владици и калугери,
даскали и протоскали,
дякони и духовници -
бива ли и приляга ли
брат с сестра да се земнеме?!...
Кат' чу Маринка тез думи,
тя се в ума си чудеше,
чудеше ум си питаше -
хич таквоз нещо бива ли,
бива ли и приляга ли,
брата сестра си да земне.
И на бача си думаше:
- Не думай, байне, таз дума -
не бива, байне, не става,
Божия закон не дава,
от народа е срамота
и е от Бога грехота -
който се байне опази,
да не се, байне, сродява
със рода и със роднини,
него го, байне, почетат
хората и комшиите,
и Бог го, байне, обича,
обича и му помага!...
Цар Стефан дума Маринки:
- Маринке, мома хубава
щеш не щеш, мъри, Маринке
ази ще тебе да земна!
Кат' чу Маринка таз дума,
тя се повече чудеше
и се в ума си биеше;
мисли Маринка, намисли
и на бача си продума:
- Вземам те, царьо Стефане,
млада царица да стана,
ала съм чула, разбрала,
че е у Влашко извряла
нова ми бистра аязма;
ако аязма прекараш
през тиха бяла Дунава,
в Сърбия да я докараш
у твоя злати шадраван,
шадраван да си напълниш,
в шадраван да се окъпем -
тогази ще се земнеме!...
Нали бе Стефан силен цар -
не си парите пожали.
Отиде горе в Сърбия,
нат'вари девет гемии
с синьо камъне мермери,
че си камъни прикара
през тиха бяла Дунава
у Влашка земя, Богданска.
Загради Стефан, заправи
вити кивгири, лъмове,
колко дълбоки, и широки;
в три дни кивгири изкараха,
у три дни и у три нощи,
нова аязма прекара
в Сръбска я земя докара
и злат шадраван напълни.
У Маринкани отиде
и на Маринка думаше:
- Маринке, мома хубава,
аз си лъмове направих
колкот' дълбоки - и широки,
и си аязма прекарах
през тиха бяла Дунава,
от Влашка земя у Сръбска,
и злат шадраван напълних.
Хайде, Маринке, да идем,
да идем да се окъпем
и двама да се земнеме!...
Маринка дума байни си:
- Байне ле, царьо Стефане,
йощ' едно нещо направи,
че тогиз ще се земнеме!
Да идеш, бате, да идеш,
да идеш, бате, сред море,
черкова да си изградиш,
черкова Света Марина -
в черкова да се венчайме!
Царю се назад повърна,
отиде горе в Сърбия,
натвари девет гемии
синьо камъне мермери,
и още девет с кересте,
откупи триста майстори,
с по триста калфи й чираци,
че ги заведе сред море,
захвана черква голяма,
голяма, Света Марина.
В седем я месеца изкара,
всичко, що треба, нареди -
у всяко тронче и дяконче.
ясни камбани накачени;
голяма плата заплати
на калфи и на майстори.
У Маринкини отиде
и й весело думаше:
- Маринке, сестро Маринке,
ази черкова изкарах,
ясни камбани накачих,
у всяко тронче наредих,
у всяко тронче и дяконче;
я хайде да се венчайме!...
Маринка дума байне си:
- Байне ле, царьо Стефане,
като черкова изкара,
байне ле, труняса ли я,
байне ле, освети ли я?
Цар Стефан дума Маринки:
- Не съм я, сестро, трунясал,
нито пък съм я осветил!
Маринка дума байну си:
- Байне ле, батьо Стефане,
да идеш, байне, да идеш,
да идеш, да я трунясаш,
трунясаш, да я осветиш!
Да викаш, бате, да викаш
пендесе стари владици,
сто калугери да викаш
и сто й пендесе попове,
и двеста дребни дечица,
дечица, все даскалчета,
че тогаз ще се венчайме!...
И царя тръгна, отиде,
отиде, всичко нареди,
както сестра му поръча
и в черкова ги заведи.
Той на владици поръча
и на калугери заръча
в книга по хатър да четат,
да четат и да приказват,
че бива и си приляга,
Сръбскийо закон го дава
брата сестра си да земни.
Ако по хатър не четат,
не четат, и не приказват,
главите ще им изреже,
главите съвсем с брадите.
На всички царя поръчал,
а на дребните дечица
забравил да им поръча,
заръча да ги запише.
Като са влезли в черкова,
владиците са зачели,
калугерите запели
и на книгата казвали -
че бива и си приляга,
Сръбскийо закон го дава
брат със сестра да се венчават!...
А пък Маринка слушала,
слушала на прозореца...
Кога дечица зачели,
те не знаели по хатър,
по хатър книга да четат,
да четат и да приказват,
а най знаели да четат,
да четат и да приказват,
както е Господ написал.
Като четяли, думали:
- Тежко и горко на тогоз,
който брат земни сестра си,
не бива, Божне, не става
Божия закон не дава
брата сестра си да земни -
от хората е срамота
и от Бога е грехота!...
Цар Стефан над главите им
със остра сабя въртеше,
въртеше да ги посече.
Владици царя молеха:
- Прости ги, царю, остави,
те са дечица дребнъни -
не знаят книга до края!
Тръгнаха всички от черкова,
у Маринкини отиват -
напред владици вървяха,
у Маринкини влязоха.
- Добрутро, думат, Маринке,
млада царица ще станеш:
на книгата се намерва -
брат с сестра да се земните!...
А Маринка им думаше:
- Ой ми ви вази, владици,
владици, все белобради,
ако сте чели по право
ще сте от хората простени,
от Бога благословени;
ако сте чели по хатър,
син мермер вий да станене!
Подир владици влягоха,
влязоха калугерите:
- Добрутро, думат, Маринке,
млада царица ще станеш:
на книгата се намерва -
брат с сестра да се земните!...
А Маринка им думаше:
- Ако сте чели по право,
ще сте от хората простени,
от Бога благословени;
ако сте чели по хатър
черни пънове станете!...
Подир влязоха попове:
- Добрутро, думат, Маринке,
млада царица ще станеш:
на книгата се намерва -
че бива и си приляга,
брат с сестра да се земните!...
Маринка дума попове:
- Ако сте чели по право,
ще сте от хората простени,
от Богж благословени;
ако сте чели по хатър,
прах, пепел ще да станете!...
Подир попове влегоха,
до двеста деца дребнички,
дребнички, все даскалчета:
- Добрутро, думат, Маринке,
дръж се, Маринке, на вяра -
брата си да си не вела,
не бива, Маринке, не става,
Божия закон не дава,
че е от хората срамота
и е от Богж грехота!
Маринка дума дечица:
- Ако сте чели по право,
от народа сте простени,
от Бога благословени;
ако сте чели по хатър,
нишан ви не ще остане!...
Най-подир влезе цар Стефан:
- Добрутро, дума, Маринке,
разбра ли, сестро Маринке,
разбра ли, и кандиса ли,
че бива и си приляга,
брат с сестра да се земнеме?!...
Маринка царю думаше:
- Царю льо, братко Стефане,
кандисах, братко, кандисах,
ама ще да те накарам
още едно нещо да свършиш;
ако и него извършиш,
край кабил няма, брайне ле,
аз ще те земна, брайне ле,
млада царица да стана!
Да дон'сеш синьо камъне,
синьо камъне, мермери
да сградиш фурни четири,
превити, все кивгирлии,
три дни и три нощи да горят -
да грейнат като слънцето,
да светнат като месеца.
В първата, брате, да метнеш
всичките, брате, владици;
в' втората, брате, да метнеш
всичките все калугери;
в третата, брате, да метнеш
всичките, брате, попове;
у четвъртата да метнеш
децата, даскалчетата,
че да се пекат, брайне ле,
три дни и три нощи в фурните,
пък ний за сватба ще готвим,
народу ще калесваме.
Ако са чели по право,
тях Господ ще ги заварди,
ако са чели по хатър,
на прах и пепел ще станат!
Царю Маринка послуша -
докара синьо мермери,
четири фурни захвана;
за три дни и за три нощи,
всичките бяха готови...
Че си фурни запали,
три дни и три нощи грееха,
грееха като слънцето,
светнаха като месеца.
В първата фурна метнаха
всичките стари владици;
в' втората фурна метнаха
черните все калугери;
в третата фурна метнаха
всичкте стари попове;
а в четвъртата метнаха
всичките дребни дечица,
дечица, се даскалчета...
Метнаха замазаха ги;
че Маринка си поръча
триста бъклици да дон'сат,
с руйно ги вино напълни
и сама си ги подаде
на триста момци юнаци,
юнаци се калесници.
Кат' им бъклици даваше,
всекиму тиху думаше:
- Дето, когото срещнете,
срещнете, още стигнете,
ръка му да целувате
отгоре, още отдолу,
със вино да го каните,
на всички да поръчвате -
мало и голямо да дойде,
сватбата да си погледа;
по-малко сватба ще гледа,
повече сеир ще струва!...
Калесниците тръгнаха,
три дни и три нощи ходиха,
ходиха и калесваха,
когото срещнат и стигнат.
Като се събор събрало
на сватба у цар Стефана,
Маринка дума байне си:
- Байне ле, бате Стефане,
я оттулете фурните -
да видим що са станали
владици и калугери,
попове и даскалчета?
Стефан Маринка послуша,
че си фурните отвори,
да видят що са станали...
Като първата отвориха,
първата, със владиците -
владиците са станали
синьо мирмери камьни.
Като втората отвориха -
калугерите станали
черни опьрлени пънове.
Като третата отвориха -
поповете са станали
на прах и пепел всичките.
Като четвърта отвориха,
даскалчетата седяха,
всичките турски седнали,
Апостол книга четяха,
и самси Господ между им;
с кървави сълзи плачеха,
плачеха и нареждаха:
- Тежко и горко на този,
който брат взема сестра си -
не бива Боже, не става,
Божия закон не дава,
че е от света срамота
и е от Бога грехота!...
Като видя и чу цар Стефан
и това чудо голямо,
тюхна се Стефан, заплака
и на Маринка думаше:
- Прости ме, сестро Маринке,
прости ме, и остави ме;
я дай си прошка от сърце,
дето се на ум побърках,
тебе за жена да искам!...
И Маринка го простила
простила, изпроводила.
'Ко не бе чудо ставало,
не би се песен пеяла
на тази честна трапеза,
пред кума и пред сватове!
Я да влезиме в долчина,
да отсечеме лозина,
че да простреме дарове.
Дарете, кого дарете,
и мене не забравяйте,
че ми гърлото пресъхна.
Я дайте да го разквася.
Хайде, наздраве, кумове,
кумове, стари сватове,
добре сте песен слушали,
слушали и заповнили -
не бива, Божне, не става,
Божия закон не дава
брат с сестра да се вземаме,
че е от света срамота
и е от Бога грехота
да лъжем света със Бога,
и който чете по хатър,
него го огън изгаря
за помен, още за приказ!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017