* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Къде се е чуло, видяло,
брат сестра да си залюби,
като крал Стефан сестра си,
сестра си, Еленка хубава,
ала Еленка не знае.
Еленкина майка умира,
та си Еленка остави
и на Еленка заръча:
- Моли, Еленке, брат си,
дружинка да ти доведе.
Еленка брат си думаше:
- Бате ле, бате Стефане,
хайде се, бате, погоди,
погоди, бате, ожени.
Себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
и на мене дружинка,
и на сарая отлика,
и на комшия угодна.
Стефан Еленка думаше:
- Сестро Еленке, Еленке,
къде отиде брат ти
вси села и вси градове
и по чужди земи,
не можах да си намеря
себе си лика-прилика
и на тебе дружинка,
и на сарая отлика,
и на комшия угодна.
Ами съм, сестре, намислил,
никой няма да знае,
със тебе да се вземем,
че сме си лика-прилика,
два стръка иглика.
Еленка брат си думаше:
- Братко ле, братко Стефане,
не думай, батко, таз дума,
че от Бога грехота
и от люде срамота.
Къде се е чуло, видяло
брат сестра да си залюби,
за жена да я вземе,
та и ти, батко, мене?!
Стефан Еленка думаше:
- Сестро Елено, Еленке,
не може да се отмени,
тебе ще, сестро, да взема.
Стефан в сарая отиде,
Еленка си сама остана,
малко си ножче извади,
та се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017