* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Цар Стефан дума Марийке:
- Марийке, сестро Марийке,
ази съм, сестро, намислил
да се, сестро, оженя.
Я ми кончето изведи,
изведи от тия вити сайвани.
Аз ще се, сестро, пременя,
по света сестро ще тръгна,
прилика да си намеря, -
кат тебе тъй хубава,
кат мама да е шатърна.
Че се цар Стефан премени.
Марийка му конче изведе
и той си конче възкачи.
Марийка му порта отвори,
Стефан из порта излезе,
че ходи девет години.
Не можа прилика
да си намери -
кат Марийка да й хубава,
кат майка му да й шатърна.
Стефан се назад повърна.
Марийка му порти отвори
и му кончето поела,
и го в сайвани завела,
с бял го ориз назоби,
с руйно вино напои.
И въз цар Стефана отиде.
Цар Стефан дума Марийке:
- Марийке, сестро Марийке,
не можах, сестро Марийке,
прилика да си намеря.
Ази съм, сестро, намислил
тебе за жена да взема,
млада царица да станеш.
Марийка дума на царя:
- Не бива, царю, не става -
брат сестра за жена да взема.
Цар Стефан дума Марийке:
- Ще бива, мари, ще става.
Марийка дума на царя:
- Царьо льо, царьо Стефане,
дюлгери ще си намериш.
Сред море манастир ще напраш.
Като манастира изкарат,
там ще се, царьо, венчайме.
Че стана Стефан, отиде,
той си дюлгери намери.
Сред море манастир направи
и той се назад повърна,
той на Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
аз манастир направих,
да идем да се венчеем.
Марийка дума: - Царьо льо,
Царьо Стефане, не бива царьо, не става.
Ти ще идеш, царьо, ще кажеш
три фурни да си запалят
да си запалят, да си опалят.
В фурните агнета да хвърлят,
да хвърлят да се опекат.
Нали си Стефан излезе,
фурните са си опалили
и си агнета метнали,
и се назад повърна.
Той на Марийка думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
да идем да се венчайме,
докат са агнета опекат.
Марийка дума на царя:
- Не бива, царьо, не става.
Кат са агнета опекат,
тогаз ще идем да се венчайме.
Че са агнета опекли.
Първата фурна оттулили -
в фурната дякони право седели.
Втората фурна оттулили -
попове седнали седели.
Третата фурна оттулили -
даскали на столове седели,
бяло си книже държели,
черно си слово пишели,
пишели и го четели:
- Не бива, олън, не става
брат сестра за жена да взема.
Марийка дума на царя:
- Царьо льо, царьо Стефане,
чуваш ли, олан, Стефане,
не бива, олан, не става,
нашата вяра не дава.
Марийка дума Стефане:
- Братко ле, братко Стефане,
дай да те по уста целуна,
от тебе прошка да взема.
Не го по уста целуна,
а му езика отхапа -
да няма език да продума,
за сестра да се ожени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017