* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Стефан Марийки думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
аз ходя вредом по света,
не можах да си намеря
на мене лика, прилика, -
ти ще ми бъдеш прилика!
Марийка батю думаше:
- Байне ле, бате Стефане,
де се е чуло й видяло,
братец сестра си да вземе?!
От хората й срамота,
от Господя е грехота!
Да станеш, байно, да идеш,
в зелена гора дълбока,
сами манастир направи,
и му светици нареди,
и му кандила запали -
мож' да ни Господ опрости,
братец сестра си да вземе!
И Стефан стана, отиде,
сами манастир направи,
и му светици нареди,
и му кандила запали,
и при Марийка отиде...
Стефан Марийки думаше:
- Марийке, сестро Марийке,
аз си манастир направих!
Марийка батю думаше:
- Байне ле, бате Стефане,
да станеш, батьо, да идеш,
да идеш, батьо, да питаш
до седемдесе владики
и петдесе дякони,
и двайсе, байне, попове;
ако ти владики позволят,
владики, още дякони, -
попове ще ни венчеят
у твоя, байне, манастир!
И Стефан стана, отиде,
той на владики думаше:
- Владики, още дякони,
може ли да позволите
самси аз да се венчая
със милна сестра Марийка,
попове да ме венчаят
във моя си манастир?!
Владики Стефан думаха:
- Стефане, добро юначе,
да и, Стефане, на други
не можем да му позволим,
ама на тебе ще позволим,
щото си от царско коляно!
Стефан се назад повърна,
в събота зълви калеса,
в неделя сватба повдигна.
И си в гората отиде,
там в неговия манастир -
да си Стефана венчават
със милна сестра Марийка.
Като в манастир влягъха,
двайсе си попа четяха
и си владики одумваха;
като си прага прекрачиха,
кандила се угасиха
и владики онемяха,
владики, още дякони,
и попове ослепяли...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017