* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Зажени се краля Малетана,
съде ходи и съде обиде,
та обиде седемдесет града,
а па села - ни край, ни брой нема,
па не може прилика да найде.
Та си нема на лице прилика.
Он си дойде дома, на дворове -
прилика му своя мила сестра.
Он на сестра потийо говори:
- Таком Бога, сестро Кателено!
Съде ходих и съде обидох,
та отидо седемдесет града,
а па села - ни край, ни брой нема;
нийде нема на лице прилика.
Ти си мене па лице прилика.
Мож' ли, сестро, менека да вземеш?
Проговори сестра Кателена:
- Мога, брайно, оти да не мога!
Я си викни сто лепи дюнгери,
та направи две църкви шарени:
що са лепи църкви за гледанье,
ош по-лепи църкви за венчанье!
Послушал я краля Малютана,
та си викнал сто лепи дюнгери,
направил е две църкви шарени:
що са лепи църкви за гледанье,
ош по-лепи църкви за венчанье.
А на сестра потийо говори:
- Мож' ли, сестро, менека да вземеш?
Проговори Ката, Кателена:
- Можем, брайно, оти да не можем!
Я си сведи вода из Витоша,
преведи я през бела Бояна,
доведи я у Света София,
та направи две чешми шарени:
що са лепи чешми за гледанье,
ош по-лепа вода за пиенье!
Послуша а краля Малютана,
та изведе вода низ Витоша,
преведе я през бела Бояна,
доведе я у Света София,
та направи две чешми шарени:
що са лепи чешми за гледанье,
ош по-лепа вода за пиапье.
Па ла сестра потийо говори:
- Мож' ли, сестро, менека да вземеш?
Проговори сестра Кателена:
- Можем, брайно, оти да не мога!
Я накани три соври сватове:
една совра стари белобради,
друга совра под мустак момчета,
трекя совра деца пеленчета.
И попрашай стари белобради,
и заслужи това руйно вино,
и попрашай под мустак момчета,
и попрашай деца пеленчета
било ли е брат сестра да вземе.
Тогай, брайно, тебека че вземем!
Послуша я краля Малютана,
та накани три соври сватове:
една совра стари белобради,
друга совра под мустак момчета,
трекя совра деца пеленчета.
Натура ги у честни трапези,
та заслужи това руйно вино,
та заслужи низ честни трапези.
Па попраша стари белобради:
- Таком Бога, стари белобради,
било ли е брат сестра да вземе,
било ли е, или не е било?
Проговора стари белобради:
- Такум Бога, кралю Малютане!
Ни е било, ни па че да биде!
Разплака се краля Малютана,
насмеа се Ката, Кателена.
Редом служи по честни трапези,
редом служи краля Малютана.
Па попраша деца пеленчета:
- Таком Бога, деца пеленчета!
Било ли е брат сестра да вземе,
било ли е или не е било?
Проговора деца пеленчета:
- Таком Бога, краля Малютана!
И е било, и па че да биде!
Насмеа се краля Малютана,
разплака се Ката, Кателена.
Редом служи краля Малютана,
редом служи това руйно вино,
редом служи по честни трапези.
Па попраша под мустак момчета:
- Таком Бога, под мустак момчета!
Било ли е брат сестра да вземе,
било ли е или не е било?
Проговора под мустак момчета:
- Таком Бога, краля Малютана!
Ни е било брат сестра да вземе,
ни е било, ни па че да биде!
Разплака се краля Малютана,
насмеа се Ката, Кателена.
Настаяа три соври сватове,
ойдоха си дома, на дворове.
Та стана си краля Малютана,
остана си Ката, Кателена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017