|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си
Цар Стефан дума Маринке:
- Маринке, сестро Маринке,
я иди горе в стаите,
отключи пъстри сандъци,
извади нова премяна
и я на мен донеси
хубаво да се пременя,
че ще да ида, да ида,
млада царица да диря.
Стана Маринка, отиде,
донесе бяла премяна
и на цар Стефана продума:
- На ти, бате, премяна
хубаво да се премениш,
хубаво, бате, да гледаш,
да гледаш и да избираш -
като мама да е шатърна,
като татко да е разумна,
като мене да е хубава.
Че стана цар Стефан, замина.
Девет е царства обиколил,
девет е коня уморил,
не можал лика да найде.
Десето конче купува
и се назад повръща,
на порти чука и вика:
- Я излез, сестро Маринке,
булчето да ми посрещнеш.
Маринка на порти излезе
и на цар Стефан думаше:
- Де ти е, братко, ликата,
ликата и приликата?
Цар Стефан дума Маринке:
- Девет съм царства обиколил,
девет съм коня уморил,
не можах лика да найда.
Стягай се, сестро, гласи се,
млада царица да станеш.
- Не бива, братко, не бива,
български закон не дава
брат сестра за жена да води.
Направи, братко, сред море,
сред море голям манастир,
в него калугери постави,
закони да ти разчетат.
Да видиш, братко, да знаеш!
Нали е царска заповед
сред море манастир направиха,
с калугери го напълниха,
в ръце закон държаха,
държаха и го четяха
и на цар Стефан думаха: -
Не бива, царю, не става,
български закон не дава
брат сестра за жена да води!
Горски Горен Тръмбеш, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|