* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Тръгнал ми е, бре, тоя крал Стефан,
тръгнал ми е от село на село;
колко села Стефан обиходи,
колко села, повеке градове,
нигде Стефан хубост не намери,
нигде Стефан прилика не найде...
Той сестре си тийо отговаря:
- Леле варай, мила моя сестро,
нема колай, - тебе ще си взема!
А сестра ми тийо отговаря:
- Леле варай, брайно крал Стефане,
бива, брайно, мене да си вземеш!
Да направиш велика черкова,
па да викнеш дванайсе патрици,
и да викнеш тринайсе владици,
и да викнеш петнайсе калугери,
и още сто и петдесе дякони
да си четат книга вангелия -
пада ли се брат сестра да вземе,
и ти, брайно, мене да си вземеш!
Нали бе Стефану ръка дълга,
де посегне Стефан, все досега,
та направи велика черкова,
па си викна дванайсе патрици,
и си викна тринайсе владици,
и си викна петнайсе калугери,
и си викна триесе попове,
и още сто и петдесе дякони
да си четат книже вангелия,
та си чели три дни и три нощи.
Е че идат дванайсе патрици:
- Добър ден ти, Марийке кралице,
книже пише - брат сестра да вземе!
Я Марийка тийо отговаря:
- Ако думате по Божи закон,
да станете дванайсе апостоли;
ако ли - Стефану по хатъра,
да станете дванайсет камъни!
Е че идат тринайсе владици:
- Добър ден ти, Марийке кралице,
книже пише - брат сестра да вземе!
Я Марийка тийо отговаря:
- Ако думате по Божи закон,
да станете тринайсе ангели;
ако ли - Стефану по хатъра,
да станете тринайсе кютюци!
Е че идат петнайсе калугери:
- Добър ден ти, Марийке кралице,
книже пише - брат сестра да вземе!
Я Марийка тийо отговаря:
- Ако думате по Божи закон,
да станете петнайсе пророци;
ако ли - Стефану по хатъра,
да станете петнайсе гяволи!
Е че идат трийсе попове:
- Добър ден ти, Марийке кралице,
книже пише - брат сестра да вземе!
Я Марийка тийо отговаря:
- Леле варай, трийсе попове,
ако думате по Божи закон,
да станете трийсе светци;
ако ли - Стефану по хатъра,
да станете тридесе добичета!
Ето че ми идат дяконите,
па Марийки тийо отговарят:
- Леле варай, гиздава Марийке,
не се пише в книже вангелия,
не пише се - брат сестра да вземе!
Я Марийка си им тийо каже:
- Ако думате по Божи закон,
да светите като ясно слънце;
ако ли - Стефану по хатъра,
да станете на прах и на пепел!
Па Стефану тийо отговаря:
- Леле варай, брайно крал Стефане,
бива, брайно, мене да си вземеш,
още три дни книже нек си четат!
Чели са го още три недели;
кога Стефан в черкова отиде,
а той видя дванайсе патрици,
че станали дванайсет камъни,
а владици - тринайсе кютюци,
а калугери - петнайсе гяволи,
а попове - трийсе добичета;
а дякони кръстато седяха
и светеха като ясно слънце,
и четеха книже вангелия,
и Стефану тийо отговарят:
- Не пада се брат сестра да вземе!
Я крал Стефан Марийки говори:
- Моля ти се, моя мила сестро,
моля ти се греха да ми простиш!
Марийка му тийо отговаря:
- Бива, брайно, греха да ти простя,
ма да идеш у гора зелена,
да си постиш дванайсе годи,
та тогива Господ да ти прости!
Той си отиде у гора зелена,
та си пости дванайсе години,
тогава му се кости разсипаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017