* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Крал Стефан дума Маринки:
- Маринке, сестро Маринке,
ази ще, сестро, да ида
млада кралица да търся,
тебе си тука оставям,
царството да ми управляваш,
войската да ми командваш.
Ще ходя, сестро Маринке,
ще ходя у царства и крале
да търся лика и прилика,
да търся млада кралица.
Повели краля, крал Стефан -
упрегнаха златна кочийка
четири бели атове,
че ходи краля, крал Стефан,
обиколи крале и царе,
не можа да си хареса
за себе лика и прилика,
а че се назад повърна.
Кат' се Маринка научи,
крал Стефана си посрещна:
- Найде ли млада кралица
на тебе, братко, да прилича?
Крал Стефан дума продума:
- Че ходих, сестро, обикалях,
не можах да си харесам,
че ний сме лика и прилика -
ще станеш млада кралица,
ний двама да се вземеме,
млада кралица да станеш!
Сестра Маринка продума:
- Не бива, братко, не става,
български закон не дава!
Крал Стефан дума Маринки:
- Край кабил няма, ще бъде,
млада кралица ще бъдеш!
Маринка дума Стефане:
- Ще бъде, братко, ще стане,
млада кралица ще бъда,
ако си сториш, направиш
на море кивгир мостове
и от бял мермер камъни,
сред море ада голяма,
на ада да си направиш,
направиш черква писана,
със дванайсет кубета,
в черкова ще се венчайме!
Нали ми царска бе сила,
поведе царя, направи
над море кивгир мостове,
все от бял мермер правени,
на ада бял ми манастир,
манастир, черква писана,
със дванайсет кубета.
- У черкова беше аязма,
в аязма ще се умием,
в шадраван ще се окъпем!
Нали ми царска бе сила,
всичкото беше готово.
Той си Маринка повика
да види кивгир мостове,
на ада бял ми манастир.
Като й Маринка отишла,
по кивгир мост ми минала,
на ада бял ми манастир,
кат' в манастир отива,
всичкото беше готово,
Маринка дума Стефане:
- Много труд, братко, ти стори,
още малко ще направиш -
до три ми фурни поръчай,
до три ми фурни у кивгиря,
фурните ще си опалим,
курбани ще си метнеме -
кравите със рогата им,
овните със краката им,
агнетата със вълната!
Нали крал Стефан калеса
до десет стари владици
и дор до двайсе попове,
до трийсе млади даскали,
манастир ще се тронясва,
крал Стефан ще се венчава.
Като владици дойдоха
и си владици запяха,
и владиците зачетоха,
даскалите запяха
и поповете зачетоха.
Владиците като четяха,
те на Маринка думаха,
че дава закон, че дава,
че брат сестра си да вземе,
както ми краля Стефан.
Попове, абре, четяха,
и те същото думаха,
и те от хатър не минаха -
на краля, на крал Стефан:
- Бива, Маринке, и става!
Млади даскали четяха,
те на Маринка думаха:
- Не бива, Маринке, не става,
български закон не дава,
че брат сестра си да вземе!
Маринка не се венчала,
ам' крал Стефану продума:
- Владици ще си хвърлиме
у тези фурни горещи,
владици - крави с рогата,
попове - овни с краката,
даскали - агнета с вълна!
Като ги у фурна хвърлили,
седяха малко, не много,
Маринка дума Стефане:
- Айди си фурни отворим,
който си закон открива,
по право ли, по Бога ли -
те ще да живи да бъдат!
Първа се фурна отхлупи,
владици кат' погледнаха -
черни чукани опалени;
втора ми фурна отхлупиха,
тези ми стари попове -
на прах, на пепел станали;
трета ми фурна даскали,
кат' си фурната отхлупиха -
даскали седум седяха,
бяла си книга четяха,
и на Маринка думаха:
- Не бива, Маринке, не става,
български закон не дава
брат сестра, абре, да вземе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017