* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Тръгнал ми беше крал Стефан
млада кралица да търси,
да търси, да се ожени.
Ходил е краля, търсил е
по села и по градове.
И в чужди кралства е ходил,
но не е могъл да намери
себе си лика прилика.
Че му на ума хрумнало,
че има сестра Маринка,
че тя е много хубава,
и тя на него прилича.
Че се е назад повърнал
и в Маринкини отишъл.
"Добро утро", дума Маринке,
Маринке, моме, хубава.
Маринка му отговаря:
- Дал ти Бог добро, батко Стефане!
Аз чувам бате от хората,
че ходиш булка да търсиш,
и все се бате надявам
ще дойдеш да ме поканиш
за съща зълва да бъда,
при твойта млада невяста.
Крал Стефан дума на Маринка:
- Истина е, сестро, аз ходих!
Обиколих села и градове,
но никъде не си намерих
на мене лика прилика
като тебе мома хубава.
Че слязох долу, Маринке,
долу ми в Светата гора,
по светогорски черкви,
черкви и манастири.
Питах, разпитвах, Маринке,
владици още попове,
попове и калугери
да ли закона не дава
ние двама да се жениме.
Всичке те ми казаха,
че сега бива и приляга,
че и закона позволява
брат сестра си да вземе.
Като чу Маринка тези думи,
бистри си сълзи отрони
и на Стефан продума:
- Замълчи, бате! Не думай!
От хората е срамота
и е от Бога грехота.
Къде се е чуло и видяло
по цяла земя световна
брат си сестра си да вземе.
Крал Стефан дума на Маринка:
- Щещ не щещ това ще бъде!"
Маринка глава наведе.
Чуди се какво да прави
че си на Стефан думаше:
- Гора те ле, кральо Стефане!
Като искаш, бате, ще бъде.
Но съм си чула и разбрала,
че във Влашко е извряла
една ми нова Аязма.
Ако я през Дунав прекараш
в златен шадраван напълниш,
в нея да се окъпем,
ние ще се двама вземем.
На ли е Стефан силен крал,
цяло му кралство излезе.
И кой с каквото можеше
дърво и камък пренасят.
Събрал е всички майстори
и си Аяза прека,
златен шадраван напълни
и на Маринка думаше:
- Добро утро, сестро Маринке!
Шадравана е пълен, готов е!
Млада кралица ще станеш.
Маринка дума на краля:
- Бате ле, кральо Стефане!
Аз съм си вече съгласна,
но още едно нещо ще извършиш.
Досега не се е чувало
брат сестра си да вземе,
сега закона се е изменил.
Сред море черква направи
в нея да се венчаем
и тя за спомен да остане.
Нали е Стефан силен крал
пък е и още заблуден,
в морето черква направи,
нареди златни икони,
накачи ясни камбани
и при Маринка отиде.
Добро утро - дума - Маринке!
И църквата е готова.
Млада кралица ще станеш.
Маринка дума на краля:
- Сега туй вече ще стане!
Ами като черква направи,
бате ле, троняса ли я,
бате ле, осветили я?"
Стефан на Маринка думаше:
- Не съм я, Маринке, осветил
нито пък съм я тронясал.
Че му пак дума Маринка:
- Хайде я, бате, освети.
Повикай, бате, доведи
дор петдесет владици
и сто майстори попове
и сто-й-петдесет калугери
и двеста млади даскали,
църквата да си осветят.
И нази те да венчаят.
Че стана кралят отиде
по светогорски черкви,
черкви и манастири.
Поведе кралят, доведе
петдесет владици,
и сто ми стари попове,
сто-й-петдесет калугери,
и двеста млади даскали.
Че ги в черква заведе
па им краля думаше:
- Когато закона четете,
на опак думи казвайте,
че бива още приляга,
закона сега го дава,
брат си сестарата да вземе.
Ако ли не изпълните
главите ще ви отсека.
Че са владици зачели,
попове и калугери запели.
Всички в един глад думаха,
че бивало и приляга
закона го позволява
брат си сестрата да вземе.
Само младите даскали
не знаят книга по хатър,
като пяха думаха:
- Клета му е душа проклета,
който рода си не спазва,
който брат вземе сестра си.
Краля си сабя извади
и над глави я завъртя,
въртеше и думаше:
- Право закона четете
или ще ви изколя!"
А владици му думаха:
- Прости им, кральо Стефане,
че те са още младички,
новия закон не знаят.
Че ги крал Стефан поведе
и в Маринкини ги заведе.
От тях Маринка да чуе,
че им закон позволява
брат сестра си да вземе.
Най-напред влизат владици.
Те на Маринка думаха:
- Добро утро, моме Маринке,
млада кралица ще станеш,
закона ви позволява
и Господа им прощава
брат и сестра да се вземат.
Маринка дума на владици:
- Ако сте чели по прова,
от Бога да ми е простено,
ако сте чели по хатър,
на черни чукани станете.
След тях попове влязли
и те на Маринка думали:
- Добро утро, моме Маринке,
млада кралица ще станеш.
Закона вече прощава
брат и сестра да се вземат.
И на тях Маринка продума:
- Ой ви вази попове.
Ако сте чели по право,
Бог нека да ви пази,
ако сте чели по хатър,
на черен катран станете.
След тях калугери влязоха
и те на Маринка думаха:
- Добро утро, моме Маринке,
млада кралица ще станеш.
Божия закон вече дава
брат и сестра да се вземат.
Маринка им отговаря:
- Ой ви вази черни калучери!
Ако сте чели правилно,
от Бога да сте простени,
ако сте чели по хатър,
мермерин камък станете.
А след тях влезли даскали.
Те на Маринка думаха:
- Добро утро, моме Маринке!
Дръж си, Маринке, вярата.
Брата си ти да не вземаш.
Че в Божия закон е писано:
- Клета му е душа проклета,
който рода си пръстъпва,
който брат вземе сестра си.""
И на тях казва Маринка:
- Ако сте чели по право,
и Господ ще ви опази.
Ако сте чели по хатър
на прах и пепел станете.
Най-подир влезе крал Стефан.
Той на Маринка думаше:
- Добро утро, моме Маринке!
Разбра ли канди са ли,
че си закон позволява
млада кралица да станеш?
Хайде се вече приготвяй1"
Маринка дума на Стефан:
- Аз съм си кральо готова,
но още едно нещо извърших.
Четири фурни направи,
направи та ги запали,
четири дена да горят
да се хубаво изпалят.
В първата ние ще хвърлим,
петдесет стари владици,
а пък във втора - попове,
в трета - черни калугери,
в четвърта - млади даскали.
Пък ние ще сватба почваме,
калесвай, кральо, колкото щещ.
Кралета още бейове,
аз имам дар за всички.
На ли е Стефан заблуден
и това Стефан извърши.
Четири фурни направи
четири денагорели
и добре се изпалили.
В първа владици метнали,
във втора стари попове,
в третата - калугери,
в четвърта - млади даскали.
Метнали и запалили.
Калесва, краля, калесва
кралете още бейове.
Като се сватбари вдигннали,
Маринка дума на краля:
- Хайде сега, любе Стефане,
да си фурните отворим
тогаз на венчавка ще идем.
На ли е Стефан заблуден
сватбарите повесели.
Първата фурна отвори
владиците са станали,
черни опърлени чукани.
Втората фурна отвори,
където бяха попове,
черен се катран разлива,
третата фурна отвори,
където бяха калугери,
сини мермерни камъни.
Четвъртата фурна отвори,
дето са били даскали,
голямо чудо видяха.
Всичките насядали.
В ръце книги държаха,
Божия закон четяха,
и бистри сълзи ронеха.
Като четяха и пееха
и ясни думи думаха:
- Клета му е душа проклета,
кой си рода не зачита.
Като брат взема сестра си.
Като видя Стефан туй чудо,
на коленете си той падна,
на Маринка ръка целува
и й се молба молеше:
- Прости ми, сестро Маринке!
Че дано и Господ ми прости.
Много пред тебе съгреших,
че и пред Бога съгреших.
Ти си ми била праведна.
Халал да ти е кралството.
Не съм достоен за него.
Че стана Маринка кралица
и на всичките за пример.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017