* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Тръгнал ми е свети Гьорги, Коледо,
да си иде в долна земя,
да обида сюриите,
живо ли са иззимили,
здраво ли са изагнили.
На пътя срещнали свети Илия:
- Добра среща, свети Гьорге!
Та къде си потръгнало?
- Тръгнал съм, свети Илия,
да отида в долна земя,
да обидам сюриите,
живо ли са иззимили,
здраво ли са изагнили?
- Върни се, свети Гьорги.
Аз си сега от там ида,
живо са си иззимили,
здраво са си изагнили,
всяка овца агне върти,
преходница - едно и две.
Върна си се свети Гьорги,
та засвирил тиха свирня,
и си запял ляпа песня,
ляпа песен, тиха свирня.
Кой къде бе позапре се,
да послуша свети Гьорги,
тиха свирня, ляпа песен.
Едно дърво яворово,
яворово, гаворово,
не запря се, не послуша,
свети Гьорги ляпа песен,
ляпа песен, тиха свирня.
Проклел го е свети Гьорги:
- Ей това дърво, яворово,
да си никне в пусто място,
дето слана рано пада,
дето слънце късно изгрява,
да му трептят листенцата,
и с вятър и без вятър,
да му лъщи корицата,
и със слънце и без слънце.
Тебе пеем, - Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016