* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Прошета ми се е Богородица,
Богородица, Божа майчица
по свето поле, по свет берекет.
Ка ми е виде свет ми берекет,
простум стана и му се поклона;
проклети уров простум не стана,
простум не стана, ни се поклони.
Ми го закълна Богородица:
- Уров, да ми цутиш, род да ми родиш,
у литургия да не ми влезиш!
Прошета ми се е Богородица,
Богородица, Божа майчица
по свите дърва, по свите планини.
Ка ми е видое свите ми дърва,
свите ми дърва простум станае,
простум станае и се поклоние;
проклети явор простум не стана,
простум не стана, ни се поклони.
Ми го закълна Богородица:
- Ой явор, явор, проклети явор,
ни цут да цутиш, ни род да родиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016