* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Станенине, господине!
Спиш ли, спиш ли, разбуждай се!
Добри са ти гости дошли,
добри гости коледжане.
По-добър глас ти донели
агънца се изагнили,
жребчинка се ожребили,
пиленца се извадили,
крави са се изтелили
сос млади телчинка.
Пай си стана Божа майкя,
дапретнала свилни скути,
и си тури Млада Бога,
та си ойде воз Ордана,
воз Ордана, воз Йордана.
Там сретна свети Никола:
- Да си кръстиш Млада Бога!
Я свети Никола му доказал:
- Нито знаем, ни умеем,
я си пойди по-нагоре,
там че сретнеш свет Йована -
он е кръстил небо й земля,
он че кръсти Млада Бога.
Чуло си е на дно море,
чула си е една риба,
чула го е и станала;
и го чуло едно дърво,
едно дърво трепетлика,
оно чуло, не станало.
Пай го прокле Самси Господа:
- Е тизека едно дърво,
едно дърво трепетлика,
да изникнеш на зло место,
дека слънце не изгрева,
дека роса не опада,
да си трептиш и сос ветера,
и сос ветера, и без ветера.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016