* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Калесала й Божа майка,
Млади наш Божне ле, господине ле,
всички светци на трапеза;
всички светци надодоя,
един светец не е дошъл,
един светец, свети Иван,
свети Иван на кръщене.
Отговаря Божа майка:
- Ой ви вази, всички светци,
що стоите, що гледате?
Престържете зелен явор,
приковете рог прикован,
та го дайте свети Петру
да засвири свети Петър,
да се чуе от изтока,
от изтока до захода -
дано чуе свети Иван,
дано чуе, та да дойде.
Всички светци послушали,
престъргали зелен явор,
приковали рог прикован,
засвирил ми й свети Петър,
та се й чуло от изтока,
от изтока до захода.
Що стояло, послушало -
чула й гора, чула й вода,
едно дърво не е чуло,
да е дърво като дърво,
ами дърво с трепетлика.
Проклела го й Божа майка:
- Ако цъфнеш, да не вържеш,
ако вържеш, да се не яде,
да се раждаш по усои,
дето слънце не огрява,
дето куче не полава,
дето петел не попява,
да те секат се овчари,
да извиват вити мандри,
да запират сиви стада,
сиви стада по среди-лято,
по среди-лято, по Петровден.
Наздраве ти Божа майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016