* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Ой, мила света Неделя!
Събрали са се, побрали,
всички мадемски момчета
от злато, злато да плавят.
Та плавиха, що плавиха,
изплавили са девойка.
Кога са я изкарали,
лицето хи ясно слънце,
очите хи дребни звезди,
косата хи сребърна.
Момчета се чудом чудят -
та коя е и чия е,
от коя ли мила майка?
Та се момци приваряха
кой за любе да я вземе,
ил' негова мила снаха.
Девойка си хим говори:
- Ой ви момци, побратими,
не мойте се приваряйте,
кой за любе да ме вземе
ил' негова мила снаха.
Я водете ме във село,
във селото при кметове
дали в село ме познаят
от коя съм милна майка?
Отвели я във селото,
във селото при кметове.
И кметове не познаха.
Девойка им отговори:
- Ой ви, момци, побратими,
я да идем във полето,
във полето в икинето.
Видяха я икинето,
с корен хи си подстъпали,
с класье хи се поклонили.
Всички икин се поклони.
овес икин не поклони.
Прокле го света Неделя:
- Ой, овес икин, овесьо,
в църква тебе да не носят,
в литургия да не пеят!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016