* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Станенине, господине,
свет Неделя служба служи,
па я служи от неделя,
от неделя до неделя.
Па калеса си светии.
Си светии надойдоха,
на нозе ги бре дочека,
на ръце ги бре прихвана,
па ги сложи у трапези,
у трапези позлатени,
па ги черпи чаша вино,
чаша с вино не долива,
а със сълзи я прелива.
Никой смее, ни умее
да попита свет Неделя
защо й е върла жалба.
Наел се е свети Илия,
свети Илия, тръбаджия
да попита свет Неделя:
- Фала Богу, свет Недельо,
защо ти е върла жалба,
чаша с вино не доливаш,
а със сълзи я преливаш?
Проговаря свет Неделя:
- Фала Богу, свет Илийо,
честити ти златни уста,
че се нае да попиташ
защо ми е върла жалба.
Я камо ни главен светец,
главен светец, свет Йована?
Свет Йован в зандан лежи.
Проговарят си светии:
- Фала Богу, свет Илия,
я увземи рог прекован,
па излези на полаже,
на полаже, на ореше,
па затръби и налево,
и налево, и надесно,
що те чуе да се запре,
да се запре, да послуша
защо тръби свет Илия.
Увзел си е свет Илия,
увзел си е рог прекован,
па отиде на полаже,
на полаже, на ореше,
та затръби и налево,
и налево и надесно.
Що го чуло се се спрело,
се се спрело, та слушало,
а що било едно дърво,
чудно дърво трепетлика,
ни се спрело, ни слушало.
Си светии се редом редат,
редом редат, та го гледат,
ем го гледат, ем го кълнат:
- Ой ти, дърво, чудно дърво,
да се раждаш у зли места,
дека рано слана пада,
дека късно снег се вдига,
станенине, господине.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016