* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Потръгнал е свети Гьорги
рано ми, рано на Гергьовден,
да си иде, да обиде
сиво стадо живо ли е,
живо ли е, зраво ли е,
добра зима презими ли,
добре ли е изагнето.
На път срещна свет Димитър.
Отговаря свети Гьорги:
- Добра среща, свет Димитре!
Отговаря свет Димитър:
- Дал Бог добро, свети Гьорги,
къде така път пътуваш,
път пътуваш и отиваш?
Отговаря свети Гьорги:
- Път пътувам и отивам
да си ида, да обида
сиво стадо живо ли е,
живо ли е, зраво ли е,
добра зима презими ли,
добре ли е изагнето.
Отговаря свет Димитър:
- Върни ми се, свети Гьорги,
и аз сега оттам ида.
Твойто стадо живо й зраво,
добра зима презимило,
още по-добре изагнето.
Всяка брава агне води,
преходница двечки води -
едно шаро, друго бяло.
Бялото е за Господя,
шарото е за свети Гьорги.
Свети Гьорги се зарадва,
се зарадва и обрадва,
че се назад той повърна
и си запя една песен.
Кой къде бил, стоял, слушал.
Едно дърво яворово,
то не стояло, не слушало.
Свети Гьорги го прокълна:
- Да те няма в равно поле,
да те има по планини,
по планини, по връхнини,
дето слънце не огрява,
дето слана не се дига,
дето кучета не лаят,
дето петели не пеят!
Да те секат вред овчари,
да те вият вити стърги,
да прекарват сиво стадо,
да си довят прясно мляко,
да подсирят прясно сирене,
да го дават за светого,
за светого свети Гьорги.
Вам си пеем, - Бога славим,
от Бога ви тва наздраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016