* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Собрали ми се всички светци
на Димитрови равни двори,
на трапези позлатени,
позлатени, посребрени,
слуга служи свет Димитър,
как ги служи юз ред въз ред
чаша с вино, руйно вино.
Де намина Божа майка,
де намина и подмина,
югледа я свет Димитър,
югледъ я сповика я,
че напълни чаша с вино,
чаша с вино, руйно вино,
подаде я Божа майка.
Божа майка чаша юбзе,
юбзела я, изпила я,
изпила я й подпила се,
та й викнала, та й запяла
една песня станенишка,
станенишка, сбор юнашка,
бре де ж да я тоз гидию,
тук да дойде, да зачуе,
да зачуе тава песня.
Всичку чуло й застанало
едно дърво ни зачуло,
ни зачуло, ни застана.
Съгледа го Божа майка,
съгледа го, прокълна го:
- Да даде Господ, тебе дърво,
да трепериш зиме и лете,
зиме от студ, лете от пек.
Наздраве ти, свет Димитър!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016