* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Как си седят свет Никола,
свет Никола й свет Димитър,
на стол седят, вино пият,
слуга им беше Божа майка.
Та наляла една чаша,
пълна, равна с руйно вино,
как наляла, хем подала
свет Никола и свет Димитър.
- Я на изпийте тази чаша,
пълна и равна с руйно вино,
с руйно вино трижгодишно,
че изпейте една песня,
идна песня жална и милна,
жална и милна, разговорна,
кой де чуй, да постои,
да постои, да послуша.
Чула й гора, чула й водъ,
гора й вода постоели,
постоели, послушали,
я едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало,
а то барем да ми й дърво,
а то й дърво гнеуряво,
гнеуряво, с три пат личи.
Проклела го й Божа майка:
- Ако цъфнеш, да не вържеш,
ако вържеш, да не аросаш;
да те секат все овчари,
все овчари пладничери;
да си вият вити стръги,
да запират сиво стадо,
запирали, мандрували
по сред-лято по Петровден.
Наздрави ви свет Никола,
свет Никола и свет Димитър,
вас ви пеем, Бога славим!
Амин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016