* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Убави свети Иване!
Разниша се Бело море,
Бело море и бел Дунав,
та се чуда що да чина,
що да чина с Бело море,
с Бело море и бел Дунав!
Четеа девет попове,
па се море не умири,
ни умири, ни утиши,
нито море, ни па Дунав.
Па зачете само гяче,
само гяче самоукче,
що (то) три дни е учило;
се се море умирило,
умирило, утишило;
Бело море и бел Дунав.
Едно дърво ясиково,
оно си се не умири,
оно стои та трепери.
Проклело го само гяче,
само гяче самоукче:
- Е ти, дърво ясиково!
Да се родиш на зло место,
на зло место, у усое,
у усое, у присое,
дека слънце не огрева,
дека роса рано пада,
се да стоиш, да трепериш!
Ела веро, пуста клетво!
Дали стойе, дали слуша,
ка го прокле само гяче,
само гяче самоукче,
та се роди на зло место,
на зло место у усое,
у усое, у присое,
дека слънце не изгрева,
дека роса рано пада,
се си стои, та трепери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016