* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Засвири Стоян, засвири
на връх на Стару планину:
- Събирайте се, юнаци,
все вакли и подокльиви,
все есногодци у годин,
все едноимци по име,
у блато злато да плеве.
Събрали су се юнаци,
все есногодци у годин,
все едноимци по име,
все вакли и подокльиви,
та су плевили, плевили,
та изплевили девокю -
тънка-висока на порас,
бела-цървена на лице,
ем вакла, ем подокльива.
Пай се дружина воспраю -
кому че любе да буде?
А девокя им говори:
- Не варайте се, дружина,
да я си не съм девокя,
ноло съм света Неделя!
Ако ли ме вие не веруете,
поведете ме през гору -
гора че шуму поклони!
Они повели девокю
през туя гору зелену, -
гора си шуму преклони.
Пай ю момчета не верую.
Она им тийо говори:
- Поведете ме през полье,
сво че се жито поклони!
Повели су ю през полье,
сво вой се жито поклони,
овъс се нейте поклони.
Девокя га е проклела:
- Жито овъсо, овъсо,
от тебе молитва да нема!
Пай ю момчета не верую,
пай им девокя говори:
- Море момчета, момчета,
отведете ме у църкву!
Ка я повели у църкву,
на църкву врата затворена,
сама су е врата отворила,
девокя напред увлезе.
Дори момчета да стигну,
сама се врата затворише...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016