* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Прошетна се Божа макя
низ Йордана, воз Йордана,
у скут носи Млада Бога,
Бога носи, Бога моли:
- Дай ми, Боже, добра среща,
да ме сретне свети Никола,
да ми кръсти Млада Бога!
Току рече-неизрече,
насреща ю свети Никола.
- Отде ми те Бог сдодаде,
да ми кръстиш Млада Бога,
Млада Бога и Божича!
Проговари свети Никола:
- Аль не смеем, не умеем
от тогова кум Йована,
кум Йована Кръщителя -
он е кръстил гора, вода,
он е кръстил небе, темя,
он че кръсти Млада Бога,
Млада Бога и Божича!
Току рече-неизрече,
те озгоре кум Йована.
- Добра среща, добра мале!
- Дал Бог добр, кум Йоване,
отде ми те Бог сдодаде,
да ми кръстиш Млада Бога,
Млада Бога и Божича!
Тогай рипна кум Йована,
зави ръце до лахтове
и запретна свилни скути.
С лева ръка Бога хвана,
а с десната - стрък босильок,
па зараша, па заглаща
и хубаво бл'осавяше:
- Я стой, горо, я стой, водо,
ясно слънце, не огревай,
дребни звезди, не играйте,
доде кръстим Млада Бога!
Що го чуло, се стояло;
това дърво трепетливо,
това жито овесливо,
оно трепти, хич не стои.
Свети го Йован люто кълне:
- Бог те убил тебе, дърво,
тебе, дърво трепетливо,
ти да раснеш у усое,
дека рано слана пада,
дека слънце не огрева!
И ти обо, конска зобо,
у църква те не носили,
задуша те не месили!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016