* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Тръгнал ми е стар станине,
стани, нине, господине,
хем си върви, хем си пее
една песня, Божа песня,
Божа песня, станенишка.
Подир му се й глас зачуло:
- Стой, почакай, стар станине,
да постоиме, да послушаме,
тази песен, Божа песен,
Божа песня, станенишка.
Обърнал се стар станине -
тя й негова стара майка.
Стоели са, слушали са,
стоя небе, стоя земя,
стоя вода, стоя гора;
едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало,
Проклела го й Божа майка:
- Да идеш, дърво, на зло място,
на зло място, на усойно,
дето паднеш, да не растеш,
ако растеш, да не клониш,
ако клониш, да не листиш,
ако листиш, да не цъфтиш,
ако цъфтиш, да не вържеш!
Туй, наздраве, стар станине!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016