* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Събрали са всички светци
по Димитрови равни двори,
на Иван вечер да вечерят.
Слугува им Божа майка -
налива им, долива им.
Отговаря Божа майка:
- Ой ви вази, всички светци,
като ядете, та да пийте,
я викнете та запейте!
Викнали са, запели са,
запели са една песен,
една песен, добра песен.
Отговаря Божа майка:
- Я стой, небе, и ти, земя,
я стой, гора и ти, вода,
да стоиме да слушаме
тази песен, добра песен.
Стоя небе, стоя земя,
стоя гора, стоя вода,
стояли са, слушали са.
Едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало.
Проклела го Божа майка:
- Да идеш дърво, на зло място,
на зло място, на усойно,
дето слана рано пада,
рано пада, късно става,
рано пада по Кръстовден,
късно става по Гергьовден.
Като идеш, да не клониш!
Ако клониш, да не листиш,
ако листиш, да не цъфтиш,
ако цъфтиш, да не вържеш,
ако вържеш, да не удържиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016