* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Стани нине, господине!
Рано рани свети Гьорги,
рано рани на Гергьовден.
Та си яхна врана коня,
та си тръгна по къшлите,
да обида сюриите -
живо ли са иззимили,
здраво ли са изагнали?
Срещум среща баш кехая,
той му тихом проговаря:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
ей ме, сега оттам ида -
живо са се иззимили,
здраво са се изагнали.
Всяка овца агне води,
всеки овчар агне носи,
преходница - едно и две.
Зарадва се свети Гьорги,
зарадва се, обрадва се,
та си запя ляпа песен.
Де що било, все слушало -
и дървено и каменно.
Едно дърво, трепетлика -
не стояло, не слушало,
денем, нощем треперело,
денем, нощем, полунощем...
Проклел го бе свети Гьорги:
- Да би дал Бог това дърво -
да се вникне на зло място,
на зло място, под усойна,
дето слънце хич не грее,
дето трева хич не никне,
дето никне, пръв да я яде!
Тебе пеем свети Гьорги,
тебе пеем, - Бога славим!
От Бога ви много здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016