* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Как си седи свет Никола,
свет Никола, свет Димитър,
как си седят, вино пият,
слуга им беше Божа майка.
Тя й наляла една чаша,
една чаша пълна-равна,
пълна-равна с ройно вино,
с ройно вино трижгодишно,
подаде я свет Николу,
свет Николу, свет Димитру:
- На, изпийте тази чаша,
тази чаша пълна-равна,
пълна-равна с ройно вино,
с ройно вино трижгодишно,
та попейте една песня,
една песня жална-милна,
жална-милна, разговорна -
де що чуе, да постои,
да постои, да послуша!
Гора й вода постояла,
постояла, послушала,
едно дърво не стояло,
не стояло, не слушало;
и то барем да ми й дърво,
а ми й дърво три петлика,
три петлика яворови.
Проклела го й Божа майка:
- Да се раждаш по зли места,
по зли места - усойнища,
дето слънце не огрява,
дето слана не скокнява;
дето цъфнеш, да не вържеш,
и да вържеш - не яло се;
да те секат все овчари,
все овчари планинчари,
да си вият вити стърги,
да запират сиво стадо,
по сред-лято по Петровден!
Запирали, мандрували,
по сред-лято по Петровден.
Наздраве ви!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016