* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Замъчи се Божа майка,
зелено льо, горо люлянова,
люлянова, Коладе, брашлянова,
от Игнжден до Коледа,
да си добие Млада Бога.
Тръгнала е Божа майка,
тръгнала е през горица,
да си търси лично място,
добила го на Коледа,
разпаса си синя ивица,
завърза си златна люлка,
на едно дърво росеново.
Залюля си Млада Бога,
залюля го и запя му,
- Нани, нани Млади Боже!
Отде я зачу кукувичка,
закукува, захортува.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, кукувичке,
не кукувай, не хортувай,
не ми буди Млада Бога!
Отговаря кукувичка, пъстра птичка,
- Ой те тебе, Божа майка,
ще кукувам, ще хортувам,
да събудя Млада Бога,
да му видя сини очи!
Отговаря Божа майка:
- Кукувичке, пъстра птичке,
да кукуваш да хортуваш,
от Великден до Гергьовден!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016