* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Събрали са се, набрали,
илински дински момчета
у блато злато да плавят.
Не изплавиха златото,
но изплавили девойка,
девойка света Неделя.
Три дни се биха, караха,
кой да си вземе девойка.
Проговорила девойка:
- Азе не съм си девойка,
азе съм света Неделя.
Ако ми не верувате,
айде д' идеме в полето -
всичко кье ми се преклони!
Кога са ошли в полето,
най-напред бела пченица
сви се, та й се преклони
и девойка я благосови:
- Без тебе у църква да не е!
Това жито овесово,
оно се не поклонило.
Девойка го е проклела:
- У църква да се не носи,
човеци да го не ручат!
Па си ойдоха у лозята.
Лозе й се преклонило,
она го благосовила:
- Църква без него да не е!
Па ойдоха у гората,
се й се гора преклони;
едно дърво кленово,
оно се не поклонило;
девойка го е проклела:
- От него плод да нема!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016