* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Калесала й Божа майка,
Млади наш, Божне ле, господине ле,
калесала й си светия,
се светия на трапеза,
Младен Бога на кръщене.
Се светия находиха,
един светец ни е дошъл,
един светец свети Иван.
Отговаря Божа майка:
- Ой ви вази, се светия,
я идете тук надолу,
тук надолу в честа гора,
отсичети зелен явор,
прикувети рог прикуван,
че го дайте светим Петру -
да засвири, дано чуй,
дано чуй, дано дойде,
дано дойде свети Иван.
Чула й гора, чула й вода,
едно дърво ни седяло,
ни седяло, й ни слушало,
пък то бърим да ми й дърво;
я пък то е трепетлика.
Проклела го Божа майка:
- Да се раждаш по зли мяста,
по зли мяста й по усойни,
дето слънце ни огрява,
дето слана не опада.
Наздраве ти, Божа майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016